Има два вида генеалогии – възходящи и низходящи. При възходящите се проследяват всички прадеди на даден човек, а при низходящите се уточняват всички негови потомци. Днешното Евангелие предоставя възходящата, плътската генеалогия на Иисус, а историята на Църквата свидетелства за низходящата, духовната генеалогия на Спасителя. Ние, християните, сме Неговите духовни синове и дъщери. Той е вечната лоза, а ние сме пръчките, които са призвани да дадат изобилен плод (Йоан 15:5). Низходящата генеалогия винаги се стреми към безкрайност, защото броят на последователите, на духовните „родственици” нараства в аритметическа прогресия. При възходящата генеалогия броят на включените лица е ограничен и подчинен на цифровата символика.
Трябва да се признае, че днешното евангелско четиво не е от най-увлекателните за четене и възприемане: „Аса роди Йосафата; Йосафат роди Ахаза; Азах роди Езекия…” Текстът звучи монотонно като тракане на броеница, като безкрайно повтаряща се музикална фуга. Но това впечатление е измамно. В тази наглед суха еврейска генеалогия се съдържа скрито послание, която отвежда към истинското значение и радостта на Рождество Христово. Ключът към това послание са жените. Да, няма грешка – жените! По принцип еврейските родословия не включват жени, защото признават наследство само по мъжка линия. Тук обаче сред Христовите прадеди са споменати пет жени: Тамар (ст. 3), Раав (ст. 5), Рут (ст. 5), Уриевата жена (ст. 6) и Дева Мария.
Какво знаем за тези жени? Тамар е снаха на Юда – един от 12-те сина на Яков, „патриарсите” на Израиля. Яков я омъжва поред за първия си син Ир и втория Онан, но Господ ги умъртвява за тяхното нечестие, преди Тамар да роди. Тогава Юда я дава на третия си син, който е съвсем млад и неопитен. Затова тя се забулва като блудница и преспива със свекъра си, който не я разпознава. Иисус произхожда от Фарес – един от двамата близнаци, които Тамара ражда (Бит. 38).
Рахав е блудница, която живее в Йерихон. Когато Иисус Навин, вожд на евреите след кончината на Мойсей, изпраща съгледвачи в града, тя ги приютява и им помага да избягат от потерята. Поради тази смела постъпка Навин пощадява нея и целия й дом, когато превзема Йерихон. Иисус е далечен потомък на Вооз (или Воаз), когото тя ражда от Салмон (Иис. Нав. 2).
Рут дори не е еврейка, а чужденка от Моав. Тя е омъжена за един от синовете на съпрузите Елимелех и Ноемин. Когато мъжът й умира, Рут решава да остане със свекървата си, а не да се върне в родната си земя, като казва: „Където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог; и дето умреш ти, там ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе” (Рут 1:16-17). Накрая тя се омъжва за Вооз, син на Салмон и Раав. Иисус произлиза от техния син Овид, който е дядо на цар Давид.
Под „Уриевата жена” се разбира красивата Вирсавия (евр. Бат-шева). Една привечер Давид вижда от покрива на своя дворец как тя се къпе гола в градината, влюбва се и преспива с нея. Той изпраща нейния съпруг Урия на бойното поле, за да бъде убит. Но заченатото дете умира като Божие наказание за убийството и прелюбодейството, извършени от царя. Той се разкайва за престъплението си. Иисус е потомък на Давид и Вирсавия от техния втори син Соломон (2 Цар. 11-12).
Да оставим настрана невероятния факт, че еврейско родословие включва жени. Защо се изброяват такива, които на пръв поглед са „грешници” – блудници, чужденки, прелюбодейки? Какво мотивира евангелист Матей да направи това? Основната тема в свещената история е падението на човека и въздигането му от Бога. Това обикновено, „смъртно” родословие завършва с очакваната от хилядолетия Дева, която ражда безсмъртния Божи Син – Иисус. Петата и последна жена в списъка е „Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос” (ст. 16). Плодът на това родословие – св. Богородица, същевременно е доказателство за Божието желание и действие да изправи падналата човешка природа. Благодарение на нейния свободен избор и съгласие Сам Бог се ражда в света, за да го обнови, оздрави и освети. Ако и ние направим такъв свободен избор и се съгласим с Божия промисъл, същото ще се случи с нас и в нас. Щом пожелаем, Бог действа. Самото намерение е вече добродетел и начало на пътя към праведността.
В Матеевата генеалогия Иисус Христос се нарича „Син Давидов, Син Авраамов” (ст. 1). Като син (потомък) на Авраам Той е наследник на Обетованата земя. Като син на Давид Той е наследник на престола на Израиля. Като син на Авраам Той е великата жертва, предобразена от Исаак (Бит. 22). Като син на Давид Той се отъждествява с великия цар Соломон, който построява Божия храм (2 Цар. 7:13-14). При първото пришествие на Господа в смирение Той се явява син на Авраам, когато извървява пътя от Йерусалим до Голгота и полага живота Си за човечеството. При второто пришествие на Господа в слава Той ще се яви син на Давид, когато ще извърви пътя от Елеонската планина до Йерусалим и ще седне като Цар на своя вечен престол (Пс. 28:10).
