Автор: о. Владимир Дойчев

Някои медии цитираха Веселин Станков от т. нар. дружество „Будител“. Според него БПЦ трябва да продължи да управлява храм „св. Александър Невски“ така, както го е управлявала през последните 90 години, но собствеността да бъде всенародна… И се питам… Този филм с: „Беше твое, сега е народно“, не го ли гледахме вече достатъчно.

Не знам дали комунизмът си е тръгнал като политическа система. Едни казват, че е, други, че не е… Но със сигурност продължава да царува над една част от общественото мислене… Преоблича се, видоизменя се, мутира, ражда своите ГМО-та… Но в крайна сметка същностно си остава какъвто си е бил – ненавиждащ Богослужението и достойнството на човека, което то предизвиква.

Някога храмовете също ставаха „народни“. После ги превръщаха в свинарници. Доказваха, че човекът е животно, че е свиня, която единствено яде, спи и се възпроизвежда. Или ги правеха музеи, трофеи на мнимата победа на плътта над духа, от която припечелваха някой и друг лев. Превърнаха вътрешните стремежи в такса. В мръсна банкнота, с която хранеха безперспективността на своята материалистична ученост.

Изгеждаха непоклатими, а изчезнаха като да ги е нямало. Оставиха след себе си само дим, който сега да вдишват последователите им и да предизвикват триж по-голямо съжаление… Да стават повод за намиране на най-важните отговори, които сме пропуснали да си дадем.

Кои сме? Какво искаме да правим с живота си? Какво е той? Служение на корема, служение на пръстта или на самия себе си? Или пък може и трябва да бъде Богослужение? Има ли човекът дух? И ако има, то за какво служи? За хербарий? Или за вечността? Каква е крайната цел на живота ни? Скотоуподобяване или богоуподобяване?

Ето затова днес камбаните на всички софийски храмове биха продължително и тревожно. Защото въпросите, на които не сме си отговорили, са тревожни.