Автор: Димитрий Панагопулос

Возех се в един автобус, а срещу мен стоеше една госпожа. Докато минавахме покрай един храм, аз се прекръстих.  Предизвикана от мен и тя направи нещо като да се прекръсти, набързо, нещо като омешване. Казвам ѝ:

– Кръстът, който ти изобрази, не е страшен за дявола, така както ти го направи е все едно му се надсмиваш (на кръста) .

– Какво говорите? Знаете ли колко силно вярваща съм и колко много помагам на църквата?

Отговорих ѝ, че не съм знаел за това и продължих:

– Значи, редовно ходите на църква, изповядвате се, причастявате се и участвате в тайнствата на Църквата?

– Не ходя често на църква, – каза ми тя – нито вземам някакво особено участие, но колкото мога помагам на Църквата. Дала съм един куп пари, за да се построят църкви, да се обзаведат с необходимите неща, за да се изографисат толкова светии…

– И хиляда църкви да построиш, ако не влезеш в тях, това не те спасява – отговорих ѝ аз. – Църквата е като кораб, знаеш ли, че трябва да влезеш в него, за да се спасиш? Знаеш ли какво се случи с онези, които строиха кораба на Ной? УДАВИХА СЕ!

Удавиха се, защото го направиха, но не вярваха, че идва злото и останаха вън от него! Затова колкото и църкви, и манастири да построи един човек, ако не влезе в кораба, наречен Църквата, за да се причастява с Тялото и Кръвта Христови, няма да се спаси.

Авторът на този текст беше проповедник, мирянин без свещенически чин и без богословско образование, но имаше жива вяра и благодатно слово, с които обърна мнозина към пътя на спасението, към Църквата, чрез своите устни и писмени проповеди.

източник: amvon.mk, превод: Мартин Димитров

Реклами