Автор: преп. Иустин Попович
До въплъщението на Бога животът на земята като че ли не съществувал. Дори и да го е имало, това бил някакъв изкривен живот, подправен и неистински – с други думи — псевдоживот, лъжеживот. Какъв живот ще да е тоя, в който съществува само смъртта и който завършва само със смърт. Това е едно непрекъснато и периодично усилващо се мъчение, което не престава до приближаването на смъртта. Само един живот е достоен за името си — този, който не бива прекъсван и не умира, но господствува над смъртта и чрез възкресението води към вечността. В същност животът е един — това е вечният живот. Този живот се е появил за първи път в човешкия свят с идването на Бог Слово, с Богочовека Христос. Затова и св. Йоан Богослов казва: „… и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който бе у Отца и се яви нам“ (1 Иоан. 1:2)
Животът и вечният живот — това са синоними. Няма живот без вечния живот. С Богочовека Христа животът се яви в света, в света на смъртта и на лъжеживота. В Богочовека видяхме същинския живот, видяхме, че единствено вечният живот е истински. Това е очевидно само в Богочовека Христа. Целият Богочовек и всичко свързано с него е дихание и сияние на вечния живот. Няма такава Негова мисъл, която да не изхожда от вечния живот и да не завършва в Него, „в живот вечен“. Всяко Негово чувство, слово и дело произтича от вечния живот.
Вечното неизменно присъствува у Богочовека Господ. Вълните на вечния живот ни обливат от всичко, що е у Него. Искаш ли да разбереш как да живееш вечно във времето? Моли за това Иисуса. Само у Богочовека Иисуса се съдържа всичко, което се отнася до вечния живот. „Защото както Отец има живот в Себе Си, тъй и даде и на Сина Си да има живот в Себе Си“ (Иоан. 5:26). Това е най-очевидното доказателство и свидетелство. Всичко това е показано с безкрайна точност в стиха „… и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който бе у Отца и се яви нам.“
Храм Свети цар Борис 