Автор: св. Ириней Лионски

1. Симон Самарянина е магьосникът, за когото Лука, ученикът и последователят на апостолите, казва: „А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария. Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила. И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си” (Деяния 8:9-11). Този Симон се извратил във вярата понеже решил, че апостолите изцеляват чрез магьосническо изкуство, а не чрез Божията сила. Той дори подозирал, че хората, които повярвали в Бога чрез Този, Когото те проповядвали т. е. Христос Иисус се изпълвали със Светия Дух чрез полагане на ръце, посредством някакво по-велико познаване на магията и предложил пари на апостолите, за да може и той да получи силата да дава Светия Дух на когото пожелае.

Но Петър му отговорил със следните думи: „Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога… понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.” (Деяния 8:20-21,23). Тогава той, понеже не приел да вярва в Бога, яростно се опълчил срещу апостолите, за да може сам да бъде смятан за удивителен човек и се посветил с дори още по-голяма страст на изучаване на магьосническо изкуство, за да може по-добре да обърква и поробва множество човеци. Това се случило при царуването на цезаря Клавдий, за когото казват, че го почел със статуя поради магическите му сили[1]. Този човек бил прославян от мнозина, като че ли бил бог, а сам той смятал, че се е явил сред евреите като Синът, но слязъл в Самария като Отец и после ще отиде сред другите народи като Светия Дух. С една дума той представял себе си като най-великата от всички сили, т. е. съществото, което е върховния Отец и позволявал да бъде наричан с каквато титла на хората им се видело угодно да го нарекат.

2. Този Симон от Самария, от когото водят своето начало всички ереси, създал секта по следния начин: В Тир, един финикийски град, той откупил от робство някаква жена наречена Елена, която имал навика да води със себе си казвайки, че тя е първото творение на ума му, майка на всичко, чрез която, в началото, той заченал в ума си (мисълта) да създаде ангелите и архангелите. Защото тази Еноея, произлизайки от него и разбирайки волята на нейния отец, слязла до долните места и създала ангелите и силите, чрез които бил създаден този свят. Но след като ги създала тя била задържана от тях поради завист, понеже те не желаели на тях да се гледа като на потомство на някое друго същество. Самите те нямали никакво знание за него, но неговата Еноея била задържана от силите и ангелите създадени чрез нея. От тях тя понесла всякакви оскърбления, така че не била в състояние да се върне при своя отец, и дори била затворена в човешко тяло и в продължение на векове преминавала последователно от едно женско тяло в друго като от съд в съд. Тя била в тази Елена, заради която избухнала троянската война и заради която Стесихор[2] бил ослепен, понеже я проклел в стиховете си, но когато се покаял и написал така наречените palinodes, в които я прославял, получил обратно зрението си. Така тя, преминавайки от тяло в тяло и понасяйки унижения във всяко едно от тях, накрая станала обикновена проститутка. Именно тя била наречена изгубената овца (ср. Матей 18:12).

3. Поради тази причина той дошъл, за да може първо да я спечели и да я освободи от робството ѝ, след което да даде спасение на хората като им се изяви. И понеже ангелите управлявали света зле, понеже всеки от тях желаел върховната власт за себе той дошъл, за да поправи нещата и слязъл, преобразен и скрит от началствата, властите и ангелите, така че да може да изглежда между хората като човек, макар всъщност да не бил такъв. Така за него мислели, че е пострадал в Юдея докато всъщност той не пострадал. Освен това пророците изказвали своите предсказания под вдъхновението на тези ангели, които създали света; поради която причина тези, които поставят своята вяра в него и Елена не ги зачитат повече, но бивайки освободени живеят така както желаят. Защото хората са спасени чрез неговата благодат, а не поради своите собствени праведни дела. Понеже подобни дела не са праведни според природата на нещата, но просто по случайност, защото ангелите, които създали света дали тези заповеди понеже желаели посредством тях да поробят хората. Поради тази причина той решил, че света ще бъде разрушен и че тези, които са негови трябва да бъдат освободени от управлението на сътворилите го.

4. Поради тази причина мистичните свещеници в тази секта водят развратен живот и практикуват магия, всеки според собствените си способности. Те използват екзорсизъм и заклинания както и любовни отвари и омайвания, както и тези същества наречени „передри” (приятели) и „ониропомпи” (пращащи сънища). Накратко, веднага щом научат за някакво интересно действие те се възползват от него. Те също така носят образите на Симон, изобразен като Юпитер и на Елена като Минерва, на които се покланят. Накрая те са приели своето име от Симон, автора на тези най-нечестиви учения, наричайки се симониани; и от тях води своето начало „така нареченото знание” (1 Тим. 4:20), както човек може да научи от собствените им твърдения.

5. Наследникът на този човек бил Менандър, също самарянин по произход и също много изкусен в магиите. Той твърдял, че висшата сила продължавала да бъде неизвестна на никого, но че самият той е личността, която била изпратена от присъствието на невидимите същества като спасител за избавлението на човеците. Светът бил създаден от ангели, които, както Симон, той смятал за създадени от Еноея. Той също твърдял, че посредством магия давал познание, чрез което човек бил в състояние да победи дори самите ангели създали света; защото последователите му, чрез неговото кръщение, приемали възкресението и не можели повече да умрат, но оставали завинаги млади.

[1] Сравни Юстин Мъченик, Апология 26

[2] Сицилийска лирическа поема

Из „Против ересите“, превод: Радостин Марчев, източник: rado76.wordpress.com