автор: архим. Емилиян Симонопетритски

Всички вие знаете, зная го и аз, колко изморителен е нашият живот, претоварен с хиляди неща, които ни занимават. След като видяхме какво правят светците на нашата Църква, нека ние правим минималното, което зависи от нас. Христос приема и стоте, приема и тридесетте, приема и петте, които ще Му дадеш. Ако не можеш хиляда пъти, сто пъти, петдесет пъти на ден да си спомниш за Него, спомни си десет пъти и Му кажи с любов: „Христе мой“! Не да Го молиш за нищетата ти, за майка ти, за болестта ти, за сполуката ти. Не. Помоли Го да влезе в сърцето ти. Не можеш десет пъти на ден? Пет пъти не можеш ли? Ако Го почувстваш и Го поканиш, макар и два пъти на ден, след един месец ще изпиташ наслада и ще започнеш да Го търсиш десет пъти, след това двадесет пъти, а след това вече ще започнеш да Го усещаш вътре в сърцето ти.

…

Това вършели светците, които имали голямо сърце. А ние какво да сторим, за да имаме мъченически дух? Къде да покажем героизма си?

Първо, всред скърбите, болките, пречките, неуспехите, бурите на живота. Навсякъде в живота срещаме болка и навъсеност. Животът ни е изпълнен с болка. В тези трудни моменти, когато ни идва да кажем, че Бог е виновен, забравил ме е – кой знае, може пък и да не съществува Бог или ако съществува, то Той е жесток, защо да ме измъчва така, когато невярващите хора си живеят толкова хубаво – в тези трудни моменти нека кажем: „Слава Тебе, Боже“. Покажи, че си Христов мъченик, че приемаш с радост болката, която срещаш (в живота си).

…

Покажи мъченически дух там, където е твоето ежедневно поприще: в дома ти, при мъжа ти, при жена ти. Когато мъжът ти се прибира от работа изморен и ти говори неучтиво, ти не се разгневявай. Когато те обиди, ти си премълчи. Покажи му обич, снизхождение, търпение. Ако жена ти прегори яденето, ти недей да викаш; изяж го. Сложи малко лимон в него, за да стане по-вкусно и й кажи: хубаво е яденето, за да не разбере, че е изгоряло. Нека любовта царува вкъщи. Когато виждаш, че спътникът ти в живота постъпва несправедливо към теб, ти недей да викаш, че си прав. Няма значение дали си прав или не си, няма значение кое е правилното, а какво иска другият. Забрави за себе си, отречи се от себе си, постави другия пред себе си. Това значи смърт, това значи мъченичество.

Из „Усещане за Бога“, превод: Алексей Стамболов

Реклама