От св. Порфирий Кавсокаливит (1906-1991)

Какво правят любовта и Божият промисъл

Годините след войната бяха много тежки и хората едва пре­живяваха. Както ви казах, по онова време аз бях в поликлиниката. Много случки си спомням от онова време. Чуйте една от тях.

Ефи беше седемнадесетгодишна и през лятото живееше с родителите си и брат си в Бояти[1]. Имаха градина с плодове и зеленчуци и ги продаваха. Една вечер майката на Ефи я изпра­тила до близкия магазин, за да купи газ за лампата. Забележе­те, че по онова време нямаше електричество. Връщайки се вкъщи, Ефи срещнала един свой съученик. Поговорили си за уроците, но били спрели точно зад един товарен камион. По същото време оттам минал братът на Ефи и ги видял да разго­варят. Усъмнил се, понеже си помислил, че си говорят срамни неща и казал това на майка им.

– Ефи ни срами, разговаря с едно момче на улицата – казал.

Когато Ефи се прибрала вкъщи, майка ѝ много ѝ се ска­рала и я набила. Тогава моралните правила бяха много строги. Ефи силно се огорчила, възнегодувала заради несправедливост­та и мнителността на брат си.

На другия ден вкъщи се върнал баща ѝ, който не бил там по време на случката. Той се отнесъл по друг начин с нея, с разбиране и добро.

–  Аз не вярвам на това – казал ѝ. – Ела да отидем да полеем градината. Ти ще стоиш и ще ми казваш, когато видиш че се е напълнила едната вада, за да преместя водата в друга.

Така и станало. Ефи обаче не могла изобщо да спи пре­дишната нощ. Огорчението и несправедливостта я задушава­ли. Отчаяла се и решила да сложи край на живота си. И тъй, когато тръгвали с баща си към градината, тя съставила план. Да вземе някой от земеделските препарати и надвечер, след като свършат с поливането, тайно да го изпие и да умре. Мисле­ла си: „Да видим ще ме обичат ли тогава?“ Взела тя отровата, сложила я в джоба си и зачакала да се стъмни, за да я изпие. Не закъснял и решителният час. Баща ѝ, без да подозира нищо за нейния замисъл, й казал:

–  Иди в края на градината, за да спреш водата.

Отишла бързо. Там никой не я виждал. Нямало никого наоколо. Баща ѝ бил на достатъчно голямо разстояние и тя, треперейки, бръкнала в джоба си. Точно в този момент се чули стъпки. Не успяла да помръдне и пред нея застанал един не­познат свещеник. Поздравил я и ѝ казал:

–  Мила Ефи, знаеш ли колко е хубав раят! Светлина, ра­дост, веселие. Христос е цял светлина и разлива радост и весе­лие над всички. Той ни чака в другия живот, за да ни дари рая. Но съществува и ад, който е изпълнен изцяло с мрак, мъка, страдание, тревога и скръб. Ако изпиеш това, което е в джоба ти, ще отидеш в ада. Така че, хвърли го незабавно, за да не загубим красотата на рая.

В началото Ефи се стъписала, но след малко, след като неусетно за себе си хвърлила отровата, казала на свещеника:

–  Чакайте да повикам и баща ми да ви види.

Затичала се по градината. Потънала сред високите царе­вици, за да стигне до баща си. Хванала го и му казала:

–  Татко, бързо ела да видиш един свещеник, който дойде в края на градината!

Когато обаче отишли на мястото, където трябвало да чака свещеникът, там нямало никого.

Дълго време Ефи не можела да си обясни това, което ѝ се случило онази вечер. Не можела да си обясни изчезването на све­щеника. Много искала да го види отново. Той спасил живота ѝ.

Всяка зима тяхното семейство отивало в Атина. Ефи често ходела на гости у своята кръстница, която била много вярваща жена, и оставала за дълго време заедно с нея. Кръстницата ѝ имала обичай да приема у дома си богослови, свещеници, мо­наси. Веднъж когато Ефи отишла при своята кръстница, тя имала гостенин в салона. Ефи не знаела кой е дошъл. По едно време кръстницата дошла в кухнята и казала на Ефи:

–  Ефи, приготви сладко и кафе за гостенина и ги донеси в салона.

Приготвила ги Ефи, но се забавила малко и кръстницата я сварила точно когато ги носела, и ѝ казала:

–  Не в този поднос, а в сребърния, защото гостът е важен.

Ефи се върнала в кухнята, сменила подноса и занесла почерпката в салона. Но що да види! Без малко да изпусне под­носа от ръцете си. Пред себе си видяла свещеника, който се появил през онази трудна за нея вечер в тяхната градина.

–  Аз съм отец Порфирий – казах ѝ засмян.

Така се запознахме с Ефи и оттогава сме големи прияте­ли. Тя създаде семейство и има много деца. Бог я благослови. Виждате ли по какви начини може да действа Бог, когато иска да спаси един човек?

Из книгата: „Старецът Порфирий Кавсокаливит. Живот  и слова”, стр. 104-106

Реклама