Митрополитът на Александруполис Антим (Кукуридис) говори за актуалните проблеми, с които се сблъсква гръцкото общество пред портала Pemptousia:

– Какви черти придоби гръцкото общество след тези пет години на икономическа криза?

– Кризата разруши „гръцкото блаженство“, съществено разклати семейната институция и подкопа социалното единство. И ако нашият народ все още не е въстанал срещу съществуващия порядък на нещата, то това се дължи единствено на това, че той не е идеологически зависим, няма духовната устойчивост и езиковата надареност да го извърши. Опасявам се, че е наченало едно трескаво и изкусно направлявано движение, което ще доведе до неочаквани резултати.

– Как смятате, до каква степен паството на Вашата епархия преживява икономическата криза в сравнение с другите райони на страната?

– В нашата епархия последствията от кризата са по-сериозни, понеже провинцията се намира в упадък. Взаимопомощта не доведе до някакви добри резултати, недостигът на научен потенциал, безработицата, упадъкът на културата правят положението все по-отчайващо.

– Какви възможности предоставя кризата за духовната сфера? Кои от тях, по Ваше мнение, бяха оценени по достойнство и на кои следва да се обърне по-голямо внимание?

– Смятам, че благотворителната дейност започна да намалява. Нашите финансови ресурси привършват. Вече сме закъсняли с това да даваме своите предложения за оцеляването на държавата. Нашата Църква трябва да обясни на обществото какво представляват следните четири добродетели: честност, трудолюбие, отговорност и социална справедливост. В някаква степен всички те се проповядват и в Евангелието. Съвременният грък не се страхува да умре. Той се страхува да живее. Нашият час настана. Ако нашето слово днес закъснее, утре то едва ще се чува и ще отеква само в „ушите на глухите“.

– Последните политически промени създават условия за изостряне на религиозните страсти. Каква инициатива би могла да поеме Църквата за разрешение на тази ситуация?

– На международно ниво тези конфликти приемат характер на битка между титани. Европа живее в страх. Балканите треперят. Трима играчи на нашата планета разиграват партия билярд. Гръцкото общество не осъзнава мащаба на разразилите се религиозни войни. Ако Гръцката Църква не прояви гъвкавост, не докаже, че тя е Църква, а не просто религия, ако не говори правилните думи и не постъпва вярно, аз се страхувам, че ще дадем на властите съществения повод, който те така търсят – повода да тъпчат върху нас.

– Мислите ли, че влиянието на Църквата в днешните условия се стеснява? В какви насоки трябва да действа Църквата, за да увеличи своето влияние в обществото?

Влиянието на нашата Църква не се стеснява. Проблемът е само, че на представителите на Църквата им стана „широко около врата“. Съвременният човек или се задъхва от самота, или се втурва в някаква активност, или се изгубва в безграничността на Бога. Нужно е словото ни да бъде свободно от догматизъм. Трябва да докажем, че ограничеността на нашия език не означава ограниченост на истината. Нека нашата Църква да не живее в миналото. Един съвременен богослов казва, че в Църквата „ние тъгуваме, когато не можем да постъпим другояче, тъгуваме, когато не живеем“. Следва да надраснем нашия псевдо-мир. Понякога, за да решим своите проблеми, е необходимо да се преборим с традициите. Но силата да се борим с традициите отново ни се дава от нашата традиция. Съвременният човек се нуждае от радост и любов. Бог ще ни прости всичко, освен липсата на радост. Няма да ни прости и че забравяме, че Той е сътворил и спасил този свят. Там където няма радост, християнството се превръща в мъка. Ние, йереите, сме призвани да създаваме. И по-добре да бъдем наказани като престъпници, отколкото да живеем в безоблачно щастие като някакви полудели хора.

интервю за pemptousia.ru, превод: Мартин Димитров

Реклама