Нашият отец сред светиите, Дионисий от Закинтос се родил през 1547 г. Като млад получил добро богословско образование и изучил гръцки, италиански и латински език. Замонашил се на 21-годишна възраст, а вече на 23 години бил ръкоположен за свещеник с името Даниил. Като йеромонах се подвизавал на Закинтос. По-късно бил избран за архиепископ Егински, за да напусне по-късно катедрата и да отиде да се подвизава на остров Закинтос. Упокоил се в Господа на 30 декември 1622 година и бил погребан в манастира на св. Георги, в който се и подвизавал.
Неговите нетленни мощи били открити и от тях се носело благоухание. Бил канонизиран за светец от Константинополската патриаршия през 1703 г. Освен деня на неговото успение (30 декември), Църквата празнува и спомена за пренасянето на неговите мощи на 6 септември (24 август по нов стил) всяка година.
Светец на прошката
Свети Дионисий е известен със своя подвиг в прощаването и любовта към всички хора, особено заради един случай, за който ще разкажем накратко.
Един човек дошъл до килията, където светията се подвизавал и го молел да го скрие от гонителите, които го търсили. Когато светият Дионисий го попитал защо го гонят, човекът му казал, че е убил някой си човек на име Константин. Това, което убиецът не знаел, а светецът разбрал от краткия им разговор е, че убитият човек – Константин – бил брат на светеца, при когото убиецът търсел убежище. Свети Дионисий се натъжил от изповедта на убиеца, но го скрил в килията си и не го предал на властите. Вместо това той научил убиеца на покаяние. Според преданието убиецът по-късно се разкаял и самият той станал монах в същия манастир.
Чудотворец
Записани са многобройни свидетелства за чудесата, които Бог направил чрез този голям чудотворец: изцеления от различни болести и мъки, небесни намеси в критични случаи за онези, които в последния момент повикали светията да им помогне…
Особено интересно е, че при нападението на кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., в църквата, посветена на св. Николай, която се намира в подножието на кулите и била ужасно разрушена, само две неща останали изцяло непокътнати: едно дървено разпятие и хартиена икона с лика на свети Дионисий.
Светецът, който ходи
От време на време се случва раката, в която се пазят светите мощи на св. Дионисий, в църквата, която носи неговото име на Закинтос, да не може да се отвори, макар и свещеното братство, което служи в храма да се опитва да го направи. Между вярващия народ на острова съществува предание, че в тези моменти светията ходи из острова и прави разни чудеса. По-късно, когато раката най-накрая може да бъде отворена, на обувките, които са положени на нозете на този светец се виждат следи от ходене и пръст, което още повече потвърждава това предание. Всъщност именно заради това износване на обувките, се налага всяка година те да се сменят.
Народът на Закинтос постоянно свидетелства за нови и нови явявания и видения на светията по улиците на този йонийски остров.
превод: Мартин Димитров