Автор: архим. Андреас Конанос

Ако ви попитам как вие  разглеждате греха и как Бог, бъдете сигурни, че всички грехове, които ние оценяваме с някаква оценка, Бог ги оценява по напълно различен начин. Тоест, ако ти кажа греха на някой човек и те питам – как ти се струва този грях, който той е извършил? Ти ще кажеш „Леле-мале! Това направо е ужасно!” Бог обаче го разглежда по напълно различен начин. И обратното. Ако видиш някой грешен човек, неговият грях може да е много малък, но този малък грях Бог може да го счита за голям, и много големия грях да го счете за много малък, защото Бог гледа не само греха, а откъде е тръгнало това нещо.  Христос гледа не само кашлицата, а и как е започнала. Кашлицата е симптом, тя е това, което се проявява, но причината дълбоко в душата е нещо друго, което ние за съжаление не виждаме. Нека ти дам пример.

Едно дете пушеше цигари и майка му идваше – преди да изповядам децата, техните родители идват да ми кажат какво да кажа на децата. Сега естествено спряха, защото видяха, че няма да стане, но в началото идваха.

–          Отче, първо аз искам да ви видя за малко!

–          Естествено, елате!

–          И тъй, чуйте! Моят Василий напоследък пуши цигари. Моля ви, когато дойде, да му кажете за това!

–          Какво да му кажа?

–          Да ги спре!

–          Вие казахте ли му го?

–          Казах му го.

–           И тогава? Спря ли ги?

–          Не!

–          И тогава как да ги спре чрез мене?

–          При вас е различно.

–     След като е различно, остави ме на мира да направя така, както преценя. Ако наистина смяташ, че това, което казвам, е някак по-правилно от твоето, остави ме да го направя, както аз мисля. Моля те!

–          Добре, отче!  Не очаквах да бъдете такъв!

–          Не прѐчи!

Госпожата  си тръгна. Идва детето:

–          Василий, пушиш цигари!

–          Да. Откъде знаете, отче?

–          Миришеш на цигари. Не сме на три метра, наблизо си. Какво ти има? Харесва ли ти?

–          Не, не че ми харесват цигарите. . .

Колкото ученици съм попитал дали им харесват цигарите, само трима ми казаха, че им харесва миризмата. Всички други казаха, че не им харесва толкова много миризмата, а има друга причина.

–          Защо пушиш?

–          Защото имам стрес.

Ясно, една дума – стрес.

–          Василий, защо имаш стрес?

–          Защото имам много трудни изпити и чувствам голям натиск.

Ясно. Стрес, има изпити, чувства натиск.

–          Защо, Василий, чувстваш натиск?

–          Защото мисля, че може и да ме скъсат и да не го взема.

Ясно, страхува се от провала.

–       И ако те скъсат на изпита какво ще стане?

–     Ако ме скъсат на изпита, родителите ми ще ме изтласкат в душата си и ще ме отхвърлят, защото ми казват, че не трябва да бъдат напразно толкова труд и пари, които хвърлят по мене.

–       Ясно. И какво друго чувстваш, Василий?

–      Чувствам страх, чувствам несигурност в себе си, чувствам, че ако се проваля на изпита, няма да почувствам любов. Това ме ужасява.  Ще се почувствам много самотен.

Вижте как тръгна всичко – цигари, майка му само това виждаше, край. И ако пак пушиш, ще отидеш в ада! Нищо друго не я интересувало: да се запита  и да каже – защо той пуши, защо прави това? Тя му казваше:

–      Спри цигарите! Спри цигарите!

Сякаш да казваме на някой:

–      Не кашляй! Не кашляй!

Добре, ще се пръсне. Ако не откриеш защо кашля и му казваш:

–      Затвори си устата накрая!

Той ще се пръсне. Намери причината, поради която кашля, изцели причината, която е в дълбините на душата и кашлицата сама ще изчезне. Това дете ми каза, че има стрес, страх, несигурност, чувства, че не е ценно за родителите си, ценно е само ако вземе изпита, ако не вземе изпита, нищо не струва и се страхува, че няма да почувства любов в  душата си. Затова пуши. Следователно за това дете пушенето какво е? Грях или убежище, където. . . къде да прибегне? Къде?  Някой казва – при Бога! Да, при кой Бог? Майка му показа ли му Го по правилен начин? Аз показах ли му правилно Бога, за да Го възлюби?

Колко ми харесва, че Бог не е като нас. За щастие Бог не е като нас! Той има напълно различна картина за нещата от живота. Който и грях да си извършил, да знаеш, че Бог го разглежда по друг начин, отколкото хората. Всички клеймели грешната жена, която отишла при Господа и само Той казал, че в действителност тази жена възлюбила много. Прощавам ѝ многото грехове, защото обикна много. Тази жена съгрешавала, но в греховете си търсела любов, дълбоко в себе си търсела любов и от много търсене прибягвала до блудство, защото не се била научила как да обича правилно и правила грешки.

Затова старец Паисий казва за някакъв грешен монах на Света Гора: „Моля се Бог да  погледне на греховете му като на голяма детска беля, а не като на грях!”, тоест Бог да каже:

–      Непослушно беше, мὀре! Добре! Бели правеше!

И да не нарича грях това, което той направил. Бог оценява по един, а ние  друг  начин. Затова пред Христос човеците никога не чувствали натиск. Те никога не почувствали да се задушават. Затова и апостолите говорели и Му казвали каквото искали. Единият казва – Господи, да ти кажа, искам да ми дадеш власт да седна до Тебе! Това, което казвали, били безумици, но какво иска да ни каже това: че Христос ги оставял да говорят свободно пред Него, Той не всявал  страх, никога не им казал:

–       Така ще се облечете! Така ще говорите! Така ще се държите!

Свободно. Възлюбете Ме и правете каквото искате! Казах това веднъж в един клас  и едно дете ми каза:

–       Значи, каквото искаме?

–       Да, ако обичаш, прави каквото искаш!

–       Тоест мога да правя каквото искам, ако обичам?

–       Разбира се!

Но ако ме обичаш. . я си помисли да ме обичаш и да пушиш пред мене, аз да се чувствам зле и дробовете ми да се тровят, ще го правиш ли? Ако ме обичаш, му казвам, и имам сестра, и ти искаш да направиш с нея нещо беззаконно, обичаш ли ме тогава? Би ли го направил, ако ме обичаше? Любовта не ти дава право да правиш грехове, а те поставя в правилните рамки на живота. Затова съгрешаваме, защото не обичаме – нито себе си, нито Бога, нито хората до нас. Съгрешаваме, защото нямаме правилно  познание за живота. Изопачили сме нещата и прибягваме до грехове. Защо блудният син се върнал при баща си? Защо се върнал? Защо този млад човек сред много грехове внезапно казал: ще се върна обратно? Защото настъпил подходящият момент, защото дошъл неговият час. Това нещо е тайна. Защо някой се  е покаял тази година, а ти, който сега слушаш няколко неща, още не си се покаял – ще чакаш една, две години, ще живееш живота си и след три години може да се промени животът ти. Защо ти след три години, а той сега, ти вчера, а другия завчера?  Това е тайна.

Едно е сигурно – Бог уважава мига на всеки един. Когато дойде твоят миг. Не зная кога.

Не можеш да посочваш на Бога кога ще  стане определено нещо, нито може да притискаш детето си – Кога ще се промени? Ще дойде моментът, който Бог знае. Уважи това. Едно е сигурно – ти винаги трябва да бъдеш отворена прегръдка. Да очакваш детето си във всеки един момент. Блудният син се върнал, защото знаел, че го очаква добър баща, една отворена прегръдка. Без натиск, без строгост, без бич – би ли се върнал така? Ако той знаеше, че вкъщи го очакваше някой, който би му се скарал, би ли се върнал обратно някога? Никога. През времето, което отсъствал от дома, той чувствал, че любовта на баща му го преследва, чувствал как една светлина обгражда душата му и една молитва смекчава сърцето му. Той живял блудно, но баща му го обичал. И когато обичаш, знаеш ли какво правиш? Излъчваш вълни на любов и  Божия благодат. Нищо, че другият е далеч. Това стига до душата му. Ти си тук, детето ти може да обикаля и да прави каквото иска. Ако го обичаш, Бог го покрива. Ще дойде  неговия час, с добро обаче, по благ начин и ще се промени. Насила никой не се променя. Променя се за малко. Както аз някога ходих на един площад, имаше младежи, които бяха анархисти, със съдрани панталони и искаха да им покажа ексорцизъм (прогонване на демони), да видят, че демоните съществуват. Тогава бях малък, но веднъж ги заведох да видят. Казваха – ако видим това, ще се променим! Добре, видяха го.  Видяха един куп неща, ужасиха се, изпотиха се и т.н. За три месеца станаха ангели. Това обаче продължи три месеца, нито  хулеха, нито водеха порочен живот, нито скитаха. След това пак същото. Защо? Защо там почувстваха натиск (принуда) – от страх да отида на църква. Това не продължава дълго. Въпросът е  да го правят доброволно и да възлюбят Христос, а не да се страхуват от дявола. Няма смисъл това. Сладостта на Христос е тази, която ще ни задържи неизменно до Него в любовта Му.

Днес кой е блудният син? Ние сме готови да кажем, че другите са блудни и трябва да  ги поправим, да им говорим строго и някак си чувстваме, че ние, християните, сме добрите, които трябва да порицаем света, за да се поправи. Чувствам обаче, че блудният син в по-голяма степен е този, който е близо до Църквата макар и определени пъти по погрешен начин. Блудните синове на бащата може да сме ние, които мислим, че сме здрави, но всъщност сме малко лицемери. Виждаш греха на другия, скришно обаче в себе си ревнуваш. Казваш:

–          Виж този какво прави! Защо го прави?

Докато ако дълбоко в себе си те попитам искрено:

–          Би ли искал и ти да направиш същото? Кажи ми истината!

–          Да, бих искал!

Това е истината. Да не ти кажа и другото. Някои, които обвиняват грешните хора, скришно в живота си правят същото. Правят същото. Вкъщи вършат подобни действия. Да не ти кажа и по-лоши. Външно се представяме за строги, за добри, (мислим) че ние ще променим света. Другият обаче разбира, че не живееш това, което казваш.

Ще ви кажа нещо, което дано никога не го забравим. Кое ли? Това, че Бог е най-голямата любов, която съществува във вселената, че Бог съществува преди ние да съществуваме, че Бог е възлюбил и мене, и тебе и всички близки – роднини, приятели, децата, преди ние да ги възлюбим, Бог ги е възлюбил и прави всичко много повече от нас. Той прави всичко, за да спаси света  и няма нужда от моята помощ, за да промени света. Ако ти обичаш един път детето си, мъжа си, жена си, и искаш да го промениш, Бог го обича безброй пъти. Следователно, когато разбереш това, ще се успокоиш, ще се вразумиш и ще кажеш – аз какво знам в сравнение с Бога? Аз по-умен ли съм от Бога? След като Той оставя нещата, нека помогна внимателно, да не прибързам. Нека поставя Бог напред в живота ми, да се отдръпна лека назад и да кажа – Боже, просветли ме какво да правя във всеки един случай!

Откъс от подготвяния за печат втори том с беседи от архимандрит Андреас Конанос „Завинаги любов”, превод: Константин Константинов