Автор: Ливански митр. Георги Ходр

Като взрив Светият Дух изпълни църквата с благодатта на светостта и Той е Този, Който създава в нея светиите. Затова нашите Отци счетоха за нужно неделята след слизането на Светия Дух над групата Апостоли да се определи за честване на всички светии, събрани заедно.

Според писаното в Новия Завет всеки кръстен християнин е смятан за светец не в смисъл, че е съвършен, а в смисъл, че е станал притежание на Господа чрез кръщението си. В по-късен етап ние нарекохме светии онези, които доказаха със своето мъченичество, че не са притежание на самите себе си и на своите изгоди на земята. И така първоначално църквата започнала да забелязва, че всеки мъченик е светец, защото той е жертвал живота си заради Христа и неговата кръв била свидетелство за тази жертва. След това църквата забелязала, че непорочността на някои велики монаси е свидетелство, отменящо тяхното кръвно свидетелство. Също така тя разбрала, че великите учители, които са защитавали православната вяра, изяснявали са я, а някои от тях са били гонени заради нея и са били на голяма висота, могат да бъдат смятани за светци.

Разкриването на тази святост в повечето случаи произтича в събранието на вярващите, намиращи се в една или друга страна. Така се извършва един вид общо изявление, което започва по автоматична процедура, бива изрисувана икона на светеца, след което се обявява името на светеца от духовното ръководство и се съчиняват песнопения в негова почит, които се поместват в службите на вечернята и утренята. Първоначално имаме една всеобща прослава на светеца сред народа Божий, докато се учреди официална церемония, която се нарича облажаване или канонизация. Светият Синод изучава житието на светеца, изявил се с благочестието си и понякога със своите чудеса (чудесата не са условие за святост в нашата църква), след което се взима официално решение от Синода за канонизиране на този човек.

В древни времена, чрез преписването на ръкописите и тяхното разпространение, всяка поместна църква получавала своите молитвеници на първо място от Цариград. И който е бил облажаван в Цариград, на него се отдавала почест във всяка църква, превела книгите на светеца от гръцки език. Но освен това всяка патриаршия е установила почитането на своите поместни светци, като например руската църква си има свои светии, чиито празници не биват чествани в други църкви. Но въпреки това нищо не пречи църквата да възприема – чрез синодално решение – честването на някои светии от друга патриаршия. И няма нищо, което да попречи на определен етап, ние да възприемем някой руски (или български) или гръцки или сръбски светец, стига да се преведат определените за него служби и да влязат в изпълнение по благословението на местния митрополит.

Това, което е красиво в нашата църква, е приятелството, което се състои между всеки един от нас и неговия „светец –  покровител“. Например някой може да има съществена или емоционална връзка със св. Антоний Велики, а друг със св. Георги или пророк Илия. Всички те са заедно горе. Трябва само да се внимава върху това, че те произхождат от Христос и че Той е тяхна Глава. И те не притежават някаква особена значимост освен тази, доколкото те са Негови служители.

И друго, трябва да се внимава върху това, че светостта е първият и последен наш устрем. И върху това, че всичките наши поклони, проповеди и обществени дела целят единствено да събудят желанието на вярващите към светостта.

Из книгата „Венец на новата църковна година“, поредица „Духът и невестата“, митр. Георги Ходр, 2007г.

превод от арабски: Виктор Дора

Реклами