Когато пред теб ругаят Вярата и ти мълчиш – ти си по-лош от богохулника.

По-добре е да бъдеш сто пъти блудник, отколкото еретик.

Когато е нужно да защитиш Вярата и не го правиш, душата ти умира, а ако умреш, защитавайки вярата – ще попаднеш в Царството Небесно.

Икуменизмът е свръхерес.

Православната Църква е кораб, който плава в бурен океан. Ние, православните, се намираме на този кораб, а хората от другите изповедания плуват сами.

Духовникът трябва да бъде избран по собствено желание, а веднъж избран, трябва вече да му се подчиняваш. Но ако духовникът учи ереси – бягай от него като от огън.

Единствено със сърце, изпълнено с любов, може да се изобличава греха на другия човек.

Който се научи да обича, той ще бъде щастлив. Само не си мислете, че любовта е вроден талант. Можем да се научим на любов и трябва да го направим.

Живей така, че не само Бог да те обича, но и хората – няма нищо по-голямо от това.

В последните времена хората ще ги спасява любовта, смирението и добротата. Добротата отваря вратата на Рая, вътре въвежда смирението, а любовта показва Бога.

Когато вкусваш храна, си спомни за гладните, жадните и страдащите.

Ако са те оклеветили, отвърнали са на доброто със зло, не задържай злоба в себе си. Прости и се радвай, защото заради това ти си се приближил с няколко степени към Бога.

На човек му е трудно да проникне в Божия Промисъл. Съществуват допущение, воля и Божий Промисъл. Допущение е, когато Бог дава на човека свобода. Тогава човек прави това, което желае. Когато действа волята Божия, човек прави това, което Бог е заповядал. Волята Божия винаги принася добро. Божият Промисъл е този, който властва и определя едно нещо да се случи или по допущение, или по волята Божия. Когато не можеш да решиш даден въпрос и не знаеш какво да правиш – довери се на Божия Промисъл и не мисли повече за това.

Ако не знаеш духовното състояние на ближния, не му давай съвети. Твоят съвет може да го погуби.

Когато видиш ближния в беда, помогни му, утеши го, помоли се за него от цялото си сърце – и Господ ще чуе твоята просба и ще го помилва.

Ние съществуваме на този свят само и единствено, за да правим колкото е възможно добро.

Из книгата  „Диадима старца“, Мцхета, 2002, превод: Мартин Димитров