Автор: монах Моисей Светогорец

Истина е, че днес има огромна телесна и душевна болка.  Човек понякога е отговорен за това, понякога не. Това, което има значение, е в часа на болката да има някой да го подкрепи. Да не го остави да се разочарова, да се задави в самотата, да го заболи още по-силно. Посещението на болката в живота със сигурност не е без значение и цел. То изобщо не е случайно събитие. Ние не вярваме в случайността. Евангелието казва, че дори падането на всяко едно листо от дървото става под Божия поглед. Колкото повече проблемите на Неговите деца. Бог никога не спира да се грижи за нашето покаяние и спасение, дава ни много възможности и ни открива различни пътища.

Ако сме разпилели нашето здраве в безполезни дела, сега сме призвани да изследваме миналото, да видим по-дълбоко нашето не толкова познато „аз“. Това е още една голяма възможност, която Преблагият Бог ни дава, за да погледнем в себе си, да се покаем искрено, да се помолим пламенно, да познаем неизчерпаемата благодат на св. Тайнства на светата наша Майка Православната Църква.

Болестта не идва като наказанието от страна на един отмъстителен бог. Това разбиране е неправославно, със сигурност е погрешно. Нашият Бог само обича и не наказва Своите творения. Бог е дълготърпелив, многомилостив, милосърден, преблаг и истинен. Името на Бога е любов, казва Неговият любим ученик. Той допуска и позволява педагогически като помощно средство болестта, за да ни вразуми, да ни поправи, да ни приземи и да ни смири. Така болестта може да стане повод за по-съществено и дълбоко запознаване с Бога, а не за да Го обвиняваме. Болката може да ни помогне да станем по-търпеливи и по-състрадателни към нашите братя и да познаем нашето непознато „аз“. Правилно са казали, че този, който страда много, прилича на този, който знае много езици и така може да разбере мнозина и мнозина да го разберат.

Ако се възползваме от действително ценната възможност, телесната болка може да стане целител на нашата безсмъртна душа. Тогава болката ще бъде благословение. Разбира се, ние, вярващите, не търсим болката по болен начин в нашия живот. Църквата винаги се моли за здраве и просветление на своите чеда. Но ако болката дойде, нека я понесем търпеливо, с надежда и наистина ще имаме голяма печалба. По този начин целта на нашето изпитание ще бъде постигната, след като нашето сърце ще е омекнало и ще сме си помогнали да познаем нашето истинско  „аз“ и Бога.

Истина е, че болката „изпилява” хората, но  накрая те могат да кажат нещо значимо, защото то ще има  опитен и жизнен характер. Зад всяка човешка болка се крие Божията ръка, която благословя. Блажени изпитващите болка, бидейки щедро благословени.

Вярно е, че в устата на всеки страдащ човек често се появява онова познато и дълбоко „защо на мене, Боже мой?”. Не мисля, че този човешки въпрос „защо” има лесен и бърз отговор. Отговорът ще дойде по-късно от Самия Разпнат Богочовек. Човекът се удостоява да участва в Господния Кръст. Не мислете, че това е малко. Чрез болката молитвите със сигурност стават по-умилителни, по-пламенни, по-благоприятни. На първо място те дават мира на търпението в изпитанието, намаляват претенциозността, истински смиряват, даряват радостта на надеждата и здравето на душата. В нас ще намерим Бога. Колкото по-бързо Го срещнем, толкова по-бързо ще се освободим и ще се радваме истински.

Хубаво се казва, че преди Бог да ни изправи кръста, който понасяме, Той го е притеглил, добре го е огледал, внимателно го е изпитал с Неговата премъдрост, любов и справедливост. Неговият благ поглед го е проследил и Неговото голямо сърце го е стоплил, след като отново го претеглил с Неговата безкрайна нежност. Ти мислиш, че твоят кръст е по-тежък, отколкото можеш да понесеш, докато имаш непознати и неоткрити сили в теб. Не губи твоето дръзновение, не обвинявай Бога, Той знае много добре какво прави. Той е благословил кръста, преди да ти го възложи върху раменете. Със сигурност можеш да го понесеш. Не забравяй, че преди празния Гроб винаги е Голгота. Възкресението идва след Разпятието. Факт е, че нашият живот е заквасен със сълзите, които идват от болката на болестта, на скърбите, на мъките, на изоставеността и на самотата. Те са станали неразделни другари. Божието слово, Св. Писание ни известява убедително, че болестта, болката, скръбта, смъртта не са съществували от началото на Сътворението.  Касае се за следгреховни явления. Тленността, болестта, болката е резултат от непослушанието на първосъздадените хора към техния Творец и тяхното послушание към дявола. Отделянето на човека от Бога имало жалки последици. Освобождаването на вярващия от демонските окови може да го накара да намери духовното съдържание на своето изпитание и тогава то ще стане значителна възможност, както казахме, за по-дълбоко познаване на Бога и за среща с Него.

Свещениците на Църквата спомагат за духовното лечение, а Църквата  е лечебница. Свещениците приближават болните, за да ги избавят, да ги пренасочат, да ги изправят чрез покаянието. Те участват – доколкото е възможно- в тяхната болката, за да я смекчат и да направят по-лек техния кръст. Голяма е утехата за страдащите, когато разберат смисъла  на своя кръст. Бидейки осмислено, личното понасяне на кръста допринася за изправянето. Виждайки своето изпитание като божествено посещение и божествена педагогика, нещастният и изпитван човек променя своето отношение, третира проблема много по-различно и ако не се изпълни с радост, във всеки случай се изпълва с надежда.  Божията благодат може да доведе до тази зрялост тежко изпитвания човек. Ние ще кажем благата дума, но Божията благодат ще завърши това дело.

Молитвословът в ръцете на свещеника е много утешителен в тези трудни часове. Часословът или Молитвеникът с  Молебена към Света Богородица и превъзходния Акатист в ръцете на болните са криле на мира. Света Богородица, майка на всички страдащи, която изпитала такава болка и състрадава на всички страдащи, дава сладка утеха и голяма подкрепа на всички. Не се страхувайте от епитрахила на свещеника, честния кръст, св. елей, честните и благодатни мощи, светената вода, нафората, св. Причастие.

Връщайки се към трудния въпрос защо Бог позволява да се терзае неговото творение, да се измъчва и да агонизира в голямата болка, смирено ще кажем отново: болката ни пробужда да се погрижим по-добре за покаянието, смирението, стоплянето на нашата вяра и състраданието към нашия ближен. Болката, телесна или душевна, ни посещава по някакво особено сериозна причина – за да видим отново пътя, целите и намеренията на нашия ефимерен живот. Казахме, че определени  пъти душевната  болка е по-тежка от телесната и навярно по-трудноизлечима. Големият психиатър Юнг казва, че проблемът на душевно страдащия се отнася несравнено повече към изповедника, отколкото към лекаря! Човеци без Бога и нравствени принципи сред болката от болестта рухват и стават достойни за съжаление. Бог не се отвръща от тях, а ги посещава по различни начини, с различни лекарства, за да ги изцели, а не за да ги нарани и огорчи. Божественият и свят Йоан Златоуст по чудесен начин съветва да не роптаем лесно срещу неприятностите, които ни спохождат, и особено да не богохулстваме.

Нима така, казва, ще стане по-лека нашата болка? Дори не е необходимо да изследваме много причините и поводите и да търсим много обяснения за всичко това, което премъдростта на Бога допуска. Никога да не забравяме, че настоящият живот е арена на подвизи и борби и другият живот  арена с награди и вечен покой. Сред трудностите, бедите и болките нека призоваваме спасителната Божия помощ с пълно доверие.

Темата за болестта винаги е актуална. Много са болните по домовете, в болниците, по пътищата. Ние самите или наши близки сме болни. Днес ние, утре други и обратно. Болката чука на всички врати, по всяко време без разлика на богати, бедни, млади, възрастни, образовани, необразовани, всички. Защо да се разболяваме и защо да изпитваме болка? Същият въпрос се връща с още по-голяма острота. Различните болести не са само заради греховете. И светците имали много и големи болести.  Болестите ни карат да си припомним забравения Бог, да Го призовем, да се свържем с Него. Помненето на Бога допринася за искреното покаяние. Болестите наистина спомагат, за да ни приближат до Бога, а не за да ни отдалечат от Него. Доказваме нашата вяра в Бога чрез търпението сред  изпитанията и -най-вече – сред болката от болестите.

Ако болката те е направила състрадателен, тогава си спечелил. Ако болестта те е накарала да помниш повече небето, си благословен и блажен. Ако болката ти е очистила очите, за да виждаш по-дълбоко събитията и реалността, тогава си спечелил много. Ако святата болка те е направила по-търпелив, по-смел, по-въздържан, благодари дълбоко на Бога, че си се разболял. Защото се разболя и накрая спечели.  Без болката имаш много придобивки, но не и истински знания. Болката извайва и усъвършенства човека. Без болката човекът би бил твърд и груб. Болката ражда сълзите, а  сълзите – очистването. Сълзите напояват багоуханните цветя на умилението, съкрушението, благочестието, благоговението и благословението.

Не съществува човек без болка. Веднъж един човек отишъл да каже своята болка на някой друг и не сварил, защото другият пръв  му казал своята болка, която била толкова голяма, че той не посмял да каже своята. Без болката бихме изпитвали  по-голяма болка, бихме били по-жестоки, по-безчувствени, по-равнодушни и по-свирепи. Според св. Йоан Златоуст в света не съществува човек, който да не изпитва болка в живота си. Ако не изпита болка днес, той ще изпита утре, и ако не утре, със сигурност вдругиден. Главният източник на болката е грехът.

Казват, че болка е страж на здравето. Тя ни  пробужда като  камбанка.  Ако не изпитвахме болка, никога нямаше да отидем на лекар. Болката е като сигнал за опасност, който се излъчва, за да ни избави от най-лошото. Това важи и за тялото и за душата. Така болката се превръща в благословение и за тялото и за душата. Болката също така става предпазна ваксина, за да не се гордеем. Болката може да стане път на връщане към Бога. Болката ражда красивото и богоугодно състрадание. Болката изпитва нашата любов към Бога. Болката ни претегля, уравновесява, „дялка” ни, обработва ни, прави ни зрели и красиви.

превод: Константин Константинов