Автор: архим. Павел Пападопулос

Нашият враг играе една много опасна игра в наши дни  с много християни. В тази игра участваме и ние, защото ни удовлетворява и успокоява. Мнозина християни ограничихме нашия християнски живот до пазенето на определени религиозни задължения.  Мнозина от нас казахме ДА на Христос, ДА на Неговата любов, ДА на Неговата истина, но не продължихме по-нататък, не поискахме цялата истина, защото истината означава да кажем едновременно и едно огромно НЕ на нашето “аз”, на нашите похоти и идоли, които толкова много обичаме и обожаваме. Не казахме НЕ на света на греха, който ни обсажда. Не е достатъчно само едно ДА на Христос; необходимо е и едно НЕ на нашето „аз”. Господ каза: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”(Марк 8:34). Много християни казахме ДА на Христос,  но още не сме казали НЕ на нашето „аз”. Нашето „аз” още ни командва, и това го виждаме във всекидневните прояви в нашия живот. Не поискахме да продължим по-нататък. Ограничихме се до  орязването на нашето „аз”, но не и на неговото изкореняване. Проявите на плътта са очевидни в нашия живот.

Не е достатъчно да кажем ДА на Христос. Нужно е да кажем и НЕ на света. Светът продължава да живее в нашия живот.  Той  настройва нашия живот, работа, обличане, външен вид.  Всички наши прояви миришат на свят. Светът до голяма степен ни влияе. Този свят е враг на Бога и противник на вярващия. Свят и Христос, свят и вярващ, са две неща  напълно противоположни. Св. ап. Йаков пише: „Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога” (Йак. 4:4)

В наши дни се появява една нова категория християни: „Християни с две ДА”. ДА на Христос, ДА и на идолите в света. ДА на вечния живот, ДА и на настоящия. Християни с поделено сърце. Християни, които не сме вкусили свободата в Христос. Създадохме едно евангелие по наша мяра, забравихме, че Евангелието има собствена мяра, собствени мерки. Не можем да приспособим Евангелието към нашата воля. Св. ап. Павел пише „На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост – тям и на Израиля Божий”(Гал. 6:6) Правилото на нашия живот е Евангелието. Въз основна на него нека изправим нашия живот.

Светът и нашето „аз” са голяма пречка за нашия живот съобразно Христос. Светът има претенции, има предпочитания, светът иска да ни пороби, иска да ни плени. Нашето „аз” се противи на нашия живот съобразно Христос, има изисквания, има права в нашия живот. Ние подхранихме нашите страсти, нашите немощи толкова години. Сега те се надигат, въстават и ни заплашват. Нужно е (да кажем) едно силно НЕ и на света и на нашето „аз”. Докато флиртуваме със света, светът ще ни заплашва, докато храним нашите страсти и слабости, нашето „аз” ще вършее, ще упражнява натиск върху нас и няма да се подчинява на Божията воля.

Това, което е наложително, е смъртта на нашето „аз” и на света. Св. ап. Павел пише: „за мене светът е разпнат, и аз за света” (Гал. 6:14). Светът умря за мен и аз за света. Смърт за света, смърт и за нашето „аз”. Апостолът продължава: „като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха” (Римл. 6:6). Тази смърт ни освобождава от силата на света и на нашето „аз”. И това става с героичното решение, което ще вземем, да  кажем НЕ на света, НЕ на нашето „аз”. Господ казва: „царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят.“ (Марк 11:12) Трябва да напрегнем себе си, да потърсим Божията благодат, силата на Светия Дух. Трябва да използваме всички средства на Божията благодат, за да можем да кажем ДА на Христос и НЕ на света и нашето „аз”.

превод: Константин Константинов