Автор: Ливански митр. Георги Ходр

Има един ключов стих в днешното апостолско четиво (Деяния на светите Апостоли 2:1-11), който говори за събралите се апостоли в Сионовата горница: „И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях“, навеждайки на мисълта, че Божият Дух слиза върху всеки кръстил се вярващ, а Той идва особено в тайнството на светото Миропомазание. Християнинът възприема едната Божия благодат и тя става действаща, доколкото той ѝ се отдава и e в съгласие с нея.

Също така има един основен стих в днешното Евангелие (Йоан 7:37-53 и 8:12): „И все още Го нямаше Светия Дух, защото Иисус все още не се бе прославил“. Този стих не би могъл да означава, че е нямало Свети Дух преди смъртта на Христа и Неговото Възкресение, понеже Духът – това е третата предвечна Ипостас, но стихът означава че Духът все още не е бил даден на учениците. Понеже в прощалното Си слово Господ им казва: „Аз ще измоля от Отца и Той ще ви даде Друг Утешител, за да пребивава с вас вовеки, Духът на Истината“. С това се има предвид, че Духът слиза върху учениците след Господното Възнесение на небесата, понеже Неговото изпращане е свързано с прославянето на човешкото естество в Христа.

Каква е Неговата задача? Отговорът на това е: „А Утешителят Светият Дух, Който Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни за всичко що Съм ви казвал“ (Йоан 14: 26). В какъв смисъл Той, ще ни научи на всичко,  след като Иисус ни е научил на всичко? Вторият откъс от стиха гласи:“ и ще ви напомни всичко, което Съм ви казал“, обяснява това. Духът ни дава благодат, за да вложим Иисусовите думи в сърцето и да живеем чрез тях. Да направим словото на Иисуса, което е насочено към всички хора, наше лично наследие или храна, с която да се храним, когато изпитаме глад за него – това е задачата на Духа. Понеже написаното слово може да си остане само в книгата или да се загнезди в паметта  ни и така можем да започнем да го повтаряме както повтаряме всяко знание. А да стане то произлизащо от сърцето или цялото сърце – това е делото на Духа ако Го призовем. И затова започваме всяко богослужение и всяка лична молитва с думите: „Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който Си навсякъде и всичко изпълваш, дойди и се всели в нас…“. Понеже сме убедени, че Светият Дух е Този, Който ни изпълва изпървом със Своята благодат за да сме способни ние да се молим. Ние сами не можем да имаме дързост и да говорим на Отца с дръзновение. Той е Този, Който ни дарява дръзновение.

Какво дава Той на всеки един от нас? Според учението на ап. Павел, Той ни дарява харизмите. Понеже на един му е дарено да говори открито в Божието име, а на друг това, което наричаме пророчество, а трети има друг дар или както казваме в празничната служба: „Светият Дух е светлина, живот, и извор… Дух на Премъдростта, Дух на усмотрение, Който очиства страстите, и разпределя харизмите“. Тоест Той дарява различни дарове на членовете на църквата, които се усъвършенстват паралелно с съвместния живот в Църквата, но това, което съединява вярващите с най-различни харизми в Църквата е светостта. Духът е Този, Който има задачата да изпрати светостта на цялата Троица над вярващите и ако не е Той, за нас не би имало покаяние и възвисяване. Това се отнася до отделните членове на Църквата.

А що се отнася до цялата Църква, то тя се е усъвършенствала едва на Петдесетница. От Петдесетница започна евангелската проповед по света. Петдесетница – това бе кръщението на цялата Църква. След това, Духът е основал тайнството на светото Кръщение, което вярващият получава. И Духът е Този, Който освещава даровете и изпълва останалите тайнства и всички дела на освещението.

С други думи Този Дух те прави причастник на  спасението, което Господ извърши вече веднъж. Казано по друг начин, Той е упълномощен да   разпределя харизмите на Църквата като цяло и на вярващите като нейни членове в частност. Било то в Божествените Тайнства или в личното освещение – дарява ни се плодът на Духа или лъчът на Светата Троица, Която е една нетварна сила.

Във вярващия се вливат „реки на жива вода“, произтичащи от Божествения Извор. Това е Светият Дух в качеството Си на неразделна и неразчленяема Ипостас. Ти приемаш това, което Той духа от Отца и от Сина и от Себе Си. И така Петдесетницата слиза над Църквата във всяка литургия и се възобновява в теб, за да те въздигне чрез светостта.

Из книгата „Венец на новата църковна година, поредица „Духът и невестата“, митр. Георги Ходр, 2007г.

превод от арабски: Виктор Дора