Автор: св. Паисий Светогорец

Словото, което е плод само на разума, не променя душата, защото е плътско. Словото Божие, което е родено от Светия Дух, има божествени енергии и променя душата. Светият Дух не слиза по някакъв механичен начин – ето защо богословието не се свързва с някакъв чисто научен дух. Самият Дух Светий слиза, когато намира в човека съответните предпоставки. А духовната предпоставка е това – да изтържем ръждата от своя духовен проводник, да бъдем добри проводници, да приемем струята на духовното просветление и така да станем духовни учени, богослови. Когато казвам „богослов“, имам предвид онези богослови, които живеят богословието и чиято диплома единствено им принася полза. Нямам предвид онези, които имат една хартия без никакво покритие и чиято диплома е като банкнота от някоя страна, която не съществува.

Често пъти умът се старае да научи един или два чужди езици. В наши дни мнозина знаят чужди езици, но тези езици нямат нищо общо с езиците от светата Петдесетница, защото днес живеем във великия Вавилон. Голямо зло е, когато се занимаваме с богословие единствено с помощта на нашия разум и когато представяме нашия разум като присъствие на Светия Дух. Това се нарича „мозъкология“ (εγκεφαλολογια), която се ражда от Вавилон, докато в богословието съществуват много езици, много дарове, но всички езици са в унисон, защото Един е техният Господар, Светият Дух на Петдесетницата, а езиците са огнени.

– Геронда, нима не се казва в песнопенията, че Светият Дух „се дава..“?

– Да, дава се, но само там, където Го има. Ако Го няма, как да се даде? По-полезна е една дума от опитен и смирен човек, която с болка излиза от дълбочината на неговото сърце, отколкото многото думи от външно мъдрия човек, които поради сръчността на езика му излизат бързо и от които душата няма полза, защото този език е плътски и не е огнен език на светата Петдесетница.

превод: Мартин Димитров

Реклами