Автор: йеромонах Атанасий Симонопетритски

Когато попитали авва Сисой как можем да се освободим от нашите страсти, той отговорил – за да смъкне старата си кожа, змията трябва да мине през един отвор. Тази наша дупка, през която на всяка цена трябва да минем – иначе не става, такъв е духовният закон – за да изкараме старата одежда на тлението, е отворът на аскезата. Но ще ми кажете: „Отче, добре сте вие в манастирите, калугери сте, дали сте обети за девство, послушание, нестяжание, правите бдения, едно, друго, ние сме в света. Как можем да се подвизаваме?”

Спомняте ли се какво казал авва Лонгин на един брат? Дай кръв и приеми Дух! Обезателно, както казва и св. ап. Павел в посланието към Евреи без проливане на кръв няма прошка. В Новият Завет проливането на кръвта на животни е преустановено и предобразът е отстъпил мястото на същността. Сянката е отстъпила мястото на благодатта – ние трябва да пролеем друга кръв, т.е. (духовно) да заколим себе си, своите желания, което е най-трудната жертва, това е нашето освещение.

Разбира се, дори само думата аскеза понякога предизвиква в нас алергия и казваме: „каква аскеза да правя сега, коя е моята мяра – не мога нито да постя, нито да не спя, нито нищо!”. И без да потърсим да видим нашите възможности и какво можем да правим, ние се отчайваме и зарязваме всичко. По този начин и себе си не оправдаваме, но и тялото на Църквата, която очаква от нас да се осветим. Ние онеправдаваме самото Въплъщение на нашия Господ и жизнено и онтологично се отказваме от Него – защо Христос е станал Човек? Именно защото ние не сме могли сами да свалим тази одежда на тлението, Той е облякъл нашата одежда на тлението без греха, за да ни помогне. Това е като дядото, който не може да ходи и го хваща дъщеря му, синът му, някой друг, който има възможност – по същия начин Христос ни е грабнал под мишници – цялата човешка природа – за да ни доведе до Своя небесен Отец.

Ние трябва да потърсим начина за нашата лична аскеза. „Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ” (1 Кор. 7:17) – казва св. ап. Павел. Това е реалността. Ние в манастирите се подвизаваме по-лесно и по-лесно можем да победим нашите страсти, защото нямаме външните обстоятелства, които пречат и ни връзват ръцете и нозете. Вие в света имате цял куп препятствия; калугерският живот не е тежък. Аз напълно вярвам, и отците го казват, кой съм аз да го вярвам, но такава е реалността, че  животът в света е труден – вашият живот е труден и изисква повече жертви. Ние нямаме да жертваме много неща – само нашата воля. Вие спрямо колко неща в света трябва да се подвизавате, за да ги отхвърлите! Но въпреки това най-малкият подвиг, който вие ще направите, боголюбието, което ще покажете, Христос ще го приеме като хиляда наши подвизи. Един ваш подвиг ще бъде равен на хиляда наши. И с това едно нещо вие можете да се спасите – с една лира да влезете в рая, а ние с хиляди  милиони лири може да останем извън рая. Защо? Защото който знае много, от него Господ много ще изисква.

източник: Православен свят