Защо си тъжен? Нима забрави, че Христос възкръсна?

Автор: Ливански митр. Георги Ходр

Веднъж, когато бях студент по теология в Париж, отидох при моя духовен отец и му се жалвах за тегобите си. Той ме попита: „Защо си тъжен? Нима забрави, че Христос възкръсна?“

Това означава, че Христос е господар на нашия личен живот, и на живота ни в света, както и че ние не ограничаваме Неговото Възкресение между каменните църковни зидове. Христос е жив: Той ни дава живот. Той въздига всеки един от нас от мизерията и тъгата. Христос влиза в натъженото сърце, а не само в църковните стени.

Ако наистина сме убедени, че Иисус е целият наш живот, няма да тъгуваме. Ще се осмеля да кажа, че няма и да умрем. Ще умрем външно, с тяло, но ще живеем вечно, защото Той е жив.

Философът Ницше е казал: „Покажете ми, че сте живи и може би ще повярвам във вашия Христос. Покажете ми, че сте спасени, за да мога да повярвам във вашия Спасител.“ Не трябва да благовестите с думи. Все пак и това е наш дълг, но това, което се търси от нас, е да благовестим чрез новия живот, който е във всеки един от нас. Този, който е притиснат под тежестта на своята тъга, не може да благовести. Този, който пребивава в грях, не благовести. Само този, който се кае, той благовести, защото е жив.

Надявам се, че моите православни братя няма да ограничат своята радост само до своите литургични служби. Службите не са тяхна собственост. Ако службите не преобразяват нашия живот и не ни обновяват, тогава те са нищо.

Понякога се възмущавам като виждам как членовете на нашата Църква превъзнасят нашите богослужения при положение, че те (сами по себе си) не дават живот. Това са само песнопения. Ако богослуженията не преобразяват нашия живот и не ни издигат над нашите мъки, те са нищо. Нека всички да влезем в един нов живот, който побеждава проблемите от нашия семеен, обществен и личен живот. Онези, които не вярват, че Христос е жив и днес, а не само преди две хиляди години и които не вярват, че Той им дава живот – на тях, на техните семейства и деца – те казват, че за Христос се говори само в книгите. Христос не е в книгите. Той е във вашите дела, във вашите сърца, във вашите очи. Ако не приемете това, тогава Той се превръща в една личност, която е умряла преди две хиляди години. Христос е жив. Разберете това. Дълбоко се замислете над това. Живейте според това. Ще имате живот в себе си.

Твърдо съм убеден, че християните по тая земя (Ливан) не са достатъчно активни, защото не вярват. Те пеят. Православните особено обичат да пеят. Искаш ли да пееш? Искаш да пееш, за да се наслаждаваш на това. Но трябва да искаш да пееш, за да живееш чрез делата, а не чрез мислите, да живееш живота си и вярата си в пълнота. Ако не придобием този дух, тогава сме нищо. Ние само една секта, която си пее своите химни. Но това не е достатъчно. Христос трябва да бъде жив във всеки един от нас, като променя нашите дела и мисли, като ни обновява.

Ако Христос не стане нашият живот, тогава сме нищо и нашата страна няма да оцелее. Нашата страна има живот най-вече в онези, които вярват в Иисуса. Ние сме нищо, ако не дадем Христос на хората. Това се осъществява чрез нашия живот, нашето отношение, нашата непорочност. Не съм виждал много християни, които вярват в истинската, съвършената непорочност, която да ръководи техните постъпки. Само такива, които говорят за високи принципи.