Автор: архим. Андреас Конанос

Любовта пропъжда страха. Когато обичаш, не се боиш, имаш чиста съвест, и си готов да приемеш урок, поучение, поправяне, предаваш се и казваш помогнете ми! Моля ви!, нямаш подозрителност, не подозираш другия, че е лош, а го гледаш и казваш: Да, кажете ми каква грешка направих! Но ако не обичаш, гледаш  другите и казваш:  нещо ще ми направи! Със сигурност иска нещо от мене! Постоянно такива неща – лукавство, подозрение, и никакъв сладък вкус, тишина и умиротворение в душата ни.

Темата за любовта е неизчерпаема. Любовта възкресява нашата душа. Ако например изпитваш детето си за урока и го погледнеш със строг поглед, то се затруднява да разкаже урока. Но ако погледът ти е пълен с любов, то говори, умът работи, помни, успокоява се, не блокира, не го обхваща безизходица, където гледа и го питаш: какво гледаш! И колкото повече му се караш, толкова повече  умът му замръзва и не може нищо да ти каже. Любовта кара нашата душа да цъфти и да сияе, и за това говоря: другият се окуражава от твоята любов и той говори.

За съжаление, ние не сме осъзнали, че Бог ни обича, че хората ни обичат, а винаги чувстваме, че някои не ни обичат, защото не сме достойни. В нас се е насадило погрешно впечатление за нашето недостойнство и сме принизили себе си. Изобщо не сме подчертали нашето достойнство. Ние имаме достойнство от гледна точка на нашето сътворение от Бога. Бог не е създал недостойни създания, Бог не е създал отпадъци, ние сме Божии творения, тоест не сме за отхвърляне. Недостойното и скверното в нас са нашите страсти, но не и нашата природа; ние сме богосътворени същества. Нашата душа е богосътворена, тялото ни е богосътворено, те не са за отхвърляне, подценяване и презрение. Разбери това, защото се измъчваш, постоянно принизяваш и подценяваш себе си и изобщо не обичаш себе си. Затова обичай себе си по красив, здрав и правилен начин, както Бог те обича, и това ще ти помогне, ще те направи радостен, ще те накара да чувстваш щастие.

Излъчваш любов и чрез един поглед, чрез една дума, която ще кажеш или няма да кажеш, чрез затварянето на очите и това е любов. Един поглед към детето ти, който не отправяш, или който не отправяш. Погледът на майката или бащата или на всеки човек е безкрайна утеха, нежност и кърмене, сякаш детето суче постоянно, виждайки погледа на майката, на другия човек, който го приема, който го отморява. Една жена казваше: аз вярвам, че в момента, когато мъжът ми гледа телевизия в хола, и на бял кон да се кача и да вляза с развята коса, и пожар да е избухнал, той няма да се обърне да ме погледне. Дотолкова е погълнат от телевизора, че забравя да ме погледне.

Любовният поглед милва изключително много, докосването е любов, Христос казва: в тъмница бях, гол бях и Ме облякохте, гладен бях и Ме нахранихте, всичко това. Тъмница обаче е и затвореният в своята меланхолия. Това не е ли затвор? И гол бях. Гол от какво? Гол и откъм дреха, защото има такива хора, но гол и от обич, грижа, чувства, достойнство. Облечи някой, хвърли дреха върху него и му кажи – колко хубав човек си! В този миг обличаш един гол, една гола душа. Един поглед е утеха, една блага дума, която ще кажеш или няма да кажеш, една горчива дума, която не казваш, от любов не я казваш, всичко може да стане любов. Майчинската любов е чиста, в детските години тя е мярката за  любов – майката взема бебето, храни го, грижи се за него, гледа го, постоянно, безсънни нощи, без сън, труд, болка, гърдата й кърви, когато го кърми, и я боли и  плаче, когато то се разболее, се измъчва, работи и минава през всичко  за своето дете. Когато обаче детето порасне, любовта се нуждае от очистване, за да бъде безкористна. Любовта означава, че  те оставям да процъфтиш, да поемеш по твоя път, оставям те и се радвам за семейството, което създаваш за теб, не за мен, за теб. Това е трудно, понеже твоят син иска да се ожени за друга жена, не за тази, която ти искаш, той  е обикнал друга, как сега да го приемем? Как? Ти не искаш другата, ти, майката, която някога се  жертваше, защото беше твоето  дете и бяхте само двамата, а сега, когато детето ти е на път да сподели живота си с друга жена, да си тръгне от теб, да загубиш твоето достойнство, както си мислиш, така мислиш – гледаш на другия човек като съперник и казваш: откраднаха ми детето! Кой? Чужда жена взе сина ми! Манастирът взе сина ми! Загубих детето си, взеха ми го! Ама, как са ти го взели? В крайна сметка, какво искаш?  Да изпитваш истинска любов към детето си, или то да бъде твое собствено отражение и да гледаш върху него твоята собствена проекция, успех, утвърждаване, да казваш, че  след като детето ми стана това, което исках, сега мирясах! Ти обаче не миряса, защото дълбоко в сърцето си знаеш, че то не е направило  това, което е било родено да направи. Ти го притискаше, задуши го, побърка го  и не го остави да поеме по пътя, който Бог е отредил за него.

Аз съм свещеник, но ако имах дете, щях да се радвам и то да стане свещеник, а то може да иска да стане футболист и всичко останало. Обичам детето ми означава: искам неговото добро! Ако двете предпочитания съвпадат, ще прославям Бога с по-голяма лекота, но ако нашите воли не съвпадат, да бъде твоята воля, да бъде твоето щастие, аз ще ти кажа моето мнение, възглед, за и против, но оттам нататък няма да бъда препятствие в твоя живот. Кой човек прави това? За да видиш, че любовта не означава да кажеш просто обичам те! Аз не смея да го кажа, защото не го живея – ти го кажи и не те иронизирам, защото зная, че някои обичат и  имат чиста любов, виждам това. Например майката казва: детето ми, след като  трябва да живееш в чужбина със съпругата ти, вървете! Добре, в началото ще се разстроя, ще ми липсваш, ще плача, но това не означава, че няма да го направиш и  ще отидеш. Това е правилното отношение. Няма да останем в чувствата, в това, което аз искам, защото не след дълго аз ще си тръгна от този свят, и  ти си се родил, за да живееш не за мен, а за теб, и ти вдругиден, детето ми, ще станеш баща,  майка, и ще дойде час, когато ще направиш същото. Сега аз ти преподавам урок, за да направиш същото. Защото, ако аз имам болна любов,  след това и ти ще имаш болна любов към твоите деца, ще се получи порочен кръг и душата ми няма да има покой. Докато сега, дори да умра, ще зная, че не попречих на твоето напредване и успех. Обичах те и отдалеч. Обичах те, въпреки че ми липсваш. Обичах те без корист, където искаме  да виждаме, че  детето е под нашата власт, ние сме отгоре, а то отдолу!  Но ако то не иска  и има други планове, какво ще стане? Нима винаги ще искаш да става по твоята воля? Ама, след като построих къща, имам мои планове за него! Твои планове? За живота на другия? И това е любов?

Един младеж се разведе, но обичаше силно бившата си съпруга и казваше: дано е щастлива там, където е сега, който и да намери, и да има щастлив живот, заслужава го! Толкова я обичам – казва, – че искам нейното щастие! Но някой друг, който се развел и бил силно ранен от любовта, защото не била чиста, а користна, толкова много се нервирал, че казал: а-а-а, след като с мене не успя, с никой да не бъде щастлива! Защо? И тя да си изпати това, което ми причини! И някой му казвал: добре де, детето ми, преди я обичаше толкова много, че говореше за нея с най-добри думи! Сега какво ти стана? Как любовта се преобърна в омраза, в мъст, в злорадство? Къде отидоха всички тези чувства, сладостта, която имаше? Видя ли? Ти обичаше докато те обичат, с условия, с предпоставки и договорки, ако си такава, както те искам,  ако искаш само мене,  ако си само с мене, тоест въртим се около собственото ни его. Кой не обича, когато го обичат?

Аз не мога да кажа, че те обичам чисто, и това ще си проличи знаеш ли кога? Когато влезем в сблъсък, стане нещо, похулиш ме и се скараме. Ако аз продължавам да те обичам и да гледам зад външната страна, че Бог приготвя нещо добро, че го е допуснал, за да се смирим, че имаш красива душа, въпреки това, което ми правиш, и те обичам, тогава мога да кажа, че те обичам. Любовта е подвиг, който не се постига лесно,  защото я придобиваш и пак може да ти се  изплъзне.

Не можем да обичаме само този, който ни угажда и изпълнява, това, което искаме. Това е човешката любов, това е любовта на вземането-даването, където даваш, и аз ти давам, и сме ок. Има равенство. Истинската любов е в несправедливостта, в това да приемаш злобата на другия и да проявиш великодушие. Ако ти идва отвътре. Ако не ти идва, ще дойде това, което ти идва. Какво? Крясъци, викове, нерви, ругатни, клетви, но когато след това го разбереш, се помоли и кажи: Господи, изпита ме, даде ми възможност да видя докъде съм стигнал, да си измеря пулса, да видя къде се намирам и видях, че изобщо не вървя добре. Защото, когато ме критикуваха, се разгневих, когато се отнесоха зле с мен, се разсърдих, когато ме наругаха, възнегодувах.

Христос казва: обичайте враговете си. Враговете? Ама ние нашите близки не можем да обикнем, и да обикна врага си?  Много е трудно и този, който казва, че живее тези неща, да се моли за нас, които не ги живеем. Дано някога ги живеем, това са прости неща, ако ги погледнем с очите на Бога, и  наистина любовта ще ни  спаси в сетния час.  В онзи час ще кажем защо бе деца, ако те е намразил другият, обикни го, какво ще ти стане? Какво? Ще се изцелиш, нищо друго. Зло няма да ти се случи. Ти ще спиш по-добре през нощта, ако обикнеш. Опитай  да не обикнеш, казваше един духовник на някой, който не искаше води такъв живот и искаше да се противи. Той му каза – добре, детето ми, да не се караме, прави каквото искаш! Пробвай  да изпитваш неприязън, да мразиш, да отмъщаваш! Е, ще видиш дали щете те хване сън през нощта, и ако след това ти се покачи кръвното ти налягане, не ме питай защо се е покачило. Защото не се научаваш да обичаш, да прощаваш, да приемаш другия, да влизаш дълбоко в душата му. Така ще се спасим, ако обичаме.

Любовта е плод на Светия Дух, тоест в нас трябва да задуха диханието на Утешителя, да задуха друг вятър, и да се научим да обичаме. Това не става лесно. Бог обаче ни е призвал към това. Нека имаме любов, а когато си тръгнем от този свят, след много години да казват в квартала, в дома ти, в манастира: а, той почина, но имаше любов, беше прекрасен човек! Защото, ако например казват той постеше, и това е добро, но и постът трябва да се спазва от любов, да обичаш и да постиш от силна любов към Бога и да се наслаждаваш на Бога; ако даваш милостиня, и това да бъде от любов, ако си въздържаш, от да става любов, защото се казва, че любовта с любов се побеждава, трябва да си влюбен в Бога, за да преодолееш човешката любов и да се отделяш от нея заради Бога. Любовта е това, което обхваща всички добродетели и е есенция, сигурност, безопасност, защото, ако правиш всичко това без любов, както казва св. ап. Павел, то няма смисъл, защото го има и на други места – в древни философии, в разни философски системи, чиито следовници не ядели, не пиели, въздържали се, но това не означава, че имали любов. Имай любов, проявявай любов, излъчвай любов и тези, които след това идват на гроба ти и си спомнят за теб, ще казват: а-а-а, този човек имаше любов и благост, на никого не каза лоша дума, не таеше злоба към никой, никога не осъди! Постоянно даваше милостиня, от устата му мед капеше, очите му винаги бяха насълзени от човешката болка. Това ми харесва и го ревнувам. Най-висшата дарба, нали така се казва? Вяра, надежда и любов, но по-голяма от тях е любовта.

Направи стъпката да се зарадваш на богатството на твоята душа и не се наранявай, ако не те обичат. Не се занимавай с това, остави се да обичаш, научи се да даваш както Бог прави, да светиш както слънцето, остави другите, ако те не обичат, не прéчи, защото и ти не винаги обичаш. Ако се научиш, тогава ще обичаш, но докато се научиш, правиш грешки. Затова не очаквай много от хората, не изисквай любов от тях – сега те обикнах и искам и ти да ме обичаш! Не, ти ще се храниш от този извор, който извира от теб. И ако другите ти отвърнат с любов, добре, ако не, не прéчи, не се възмущавай, защото  след това губиш доброто, което правиш, и то остава наполовина. Имай любов. Хубава дума! Изпиши я в сърцето си, казвай я и с уста, кажи я на детето си, на братята си, кажи я на някой, на който не си я казвал и ти е трудно да му  я кажеш – кажи му: обичам те! И ако той ти се присмее, не прéчи, а му кажи: благодаря ти за всичко, което си направил за мене, благодаря ти, че съществуваш, че ми помагаш, че ме крепиш, че ме мъчиш и ми помагаш да се науча да търпя и  да ти прощавам. С любов!

превод: Константин Константинов

Реклами