Готова ли си да родиш светец?

Автор: архим. Андреас Конанос

Не се разкайвай за пътя, който си избрал в живота. Това е бил най-добрият път, по който е трябвало да поемеш. Всеки човек избира своя собствен път, своя собствен живот и прави своя собствен избор. Всеки отива там, където Бог го зове, за да го доведе до Неговия рай и царство. Не съществува добър и лош път. Всички пътища водят до Бога, стига да Му съдействаме.  Достатъчно е да намерим едно утешително място върху кръста, който Христос ни е дал; да не се противим, да не протестираме.  Много е важно да превърнем нашия кръст в трон! Както Господ  направил със Своя Кръст. Затова  върху Кръста пише „Царят на славата”. За теб тази слава се крие в кръста на семейството. Болката и жертвата ще те доведат до смирение. Ще те доведат до зрялост.  С течение на времето ще разбереш защо бракът е Тайнство. Това е тайна. Бракът не е присъда. Той не е път без надежда за връщане и промяна. Не. Той е път на богопознание, човекопознание, път на спасение.

Ако помислиш нещата по този начин, ще почувстваш много голяма радост за пътя, който си избрал и си станал родител. Избрал си път, който те води близо до Бога. Отлично си постъпил. Замисли се обаче за нещо друго. Не за това дали си избрал правилния път, а за това как вървиш по този път. Замисли се за твоя ход в този избор. Движейки се в тази посока като родител, да видиш своите грешки. И най-вече гледай в себе си и се занимавай с твоето собствено състояние, виж себе си, как си ти. Остави детето за малко. Не се занимавай с детето  си така, по обичайния начин, по който се занимаваш, а се занимавай със себе си, с твоята собствена душа. Защото, ако твоята душа заблагоухае, автоматично ще заблагоухае цялото пространство в дома; и децата ще го усетят. Знаеш ли колко е важно това? Докато изглежда, че вървиш назад, че се връщаш назад и отдалечаваш от проблемите, в действителност живееш това, което казват „връщам се назад, за да се засиля и да вляза с още по-голяма сила”. Дръпвам се леко, оттеглям се от децата, не се занимавам през цялото време с тях, а се занимавам със себе си. Да видя къде допускам грешка в отношенията си със съпругата, със съпруга, с децата. И да погледна в себе си. Това е „егото” не на егоизма, а на себепознанието, егото на истинското смирение. Това е моментът, в който отразявам себе си в Божията благодат и виждам, че не вървя добре.

Една майка завела на изповед своето дете, което било в основното училище. Тя си мислела „ще го заведа сега, от малко, да съм сигурна, че ще бъде внимателно, че Бог ще го опази и така ще бъде на прав път. Не съществува нещо по-добро, което бих могла да направя за него”. Така си мислела. Нейното дете било в четвърти клас.  Те стигнали в храма и майката казала на духовника „отче, водя ви детенцето ми; от малко да го поставим в пътя на Бога”. Духовникът й отвърнал „много се забави да доведеш детето си!”. Майката се сепнала. „Отче, сега започвам да виждам, че то разбира някои неща по-добре. Когато беше малко, не го водих, защото какви грехове да има едно малко дете?” И свещеникът й отговорил: „нямам предвид това. Не говоря за детето. Казвайки, че си закъсняла да доведеш детето си, имам предвид, че преди детето ти трябваше да дойдеш. Не говоря за сега, за настоящите  години. Къде беше толкова години? Не те познавах, когато беше на двайсет години. Не те познавах, когато беше на петнайсет.  Не те познавах, когато беше в  четвърти клас. Ти, къде беше тогава? Къде беше като малко дете? Това какво е детето ти сега зависи от това каква си била ти тогава. Зависи от това как ти си израснала. Ти трябваше да дойдеш още  преди да се роди детето ти, защото от онзи момент ти подготви не само неговите гени, които е взело от теб, а неговите душевни пластове и характер. Защото то от теб е взело не само цвета на очите, на косата, изражението, формата на лицето, очертанието на тялото и външният вид. То е взело и твоя душевен свят, твоята вътрешност, благодат, която твоята душа е пръскала. Благодатта, която си имала или нямала”.

Много пъти идват родители и ако човек порови малко в душата им и им помогне малко да отворят сърцето си, те казват толкова проблеми за  дома си; проблеми с децата си; и човек разбира колко проблеми носи всяко семейство. В същото време разбирам колко е трудно  родителите да гледат в себе си, да се смирят и да кажат не в знак на отбрана и съпротива, а смирено, с нагласа към себепознание „Къде греша, отче? Какво не върша добре?”.  Трудно е да кажеш това и постоянно го избягваш. Постоянно се караш с децата си, със съпруга си, със съпругата си, постоянно нещо друго е виновно. Не ти. Обикновено питаш „Какво да направя, за да ги променя? Какво да му кажа, за да го поправя?” и идва Църквата и ти казва „Не се занимавай с другите, за да ги поправиш”. Никой не те е поставил да поправиш някого.  Детето, което се роди от твоята утроба, ти ли го създаде? Ти какво даде? Дала си нещо много малко.  Една яйцеклетка и един сперматозоид са нещо много, много малко.  В това  се изчерпва твоят принос.  Душата обаче ти ли я вложи? Ти ли положи неговото устройство и основи? Възможността за развитие, диханието, дишането на детето, ти ли му ги даде? Не. Значи, не се занимавай с това, което в крайна сметка не е абсолютно твое, а на Бога.  Занимавай се с твоята собствена нива. Занимавай се с твоето сърце, с твоята красота или грозота.  Гледай да направиш твоето собствено „аз“ така, както трябва да бъде. Знаеш ли колко хубаво ще стане детето ти след това? Тази промяна след това ще стане без много грижи, без много тревога и без постоянно търчане и преследване на детето. Погледни малко себе си, да видиш ти как си.

Една вярваща рускиня отишла при своя духовник в Русия и му казала „Отче, искам да взема вашето благословение да създам семейство! Имам ли  вашето благословение? Искам да се помолите за мене и да ме благословите!” Руските свещеници дават своето благословение, прекръствайки вярващия по благолепен начин. Те не просто простират ръка, а прекръстват вярващия, правейки кръстното знамение върху него, който поставя ръцете си една върху друга, както правим, когато вземаме нафора. Така вземат благословение. Тази жена казала „Благословете, отче, да създам семейство. Давате ли ми вашето благословение? Дойде часът, вече съм в зряла възраст и ще се омъжа”. Нейният духовник я попитал „Готова ли си да родиш в  света един светец? Можеш ли да покажеш на детето, което ще отгледаш, такава атмосфера около себе си, че да се замисли за светостта? Тогава ти давам моето благословение”. Той не я питал други неща.  Не я питал дали има пари, дали има работа, дали има външните елементи, които съставят успешния брак. Той й казал „Можеш ли да вдъхновиш светост в това дете? Можеш ли да го направиш свято?”, имайки предвид „Можеш ли ти да бъдеш свята, за да дадеш и на детето това желание за светостта? Тогава имаш моето благословение да поставиш началото. В противен случай, това да създаваш семейство, само защото годините минават, защото ти е дошло времето, защото всички твои приятелки и приятели са създали семейство –  това не е правилно начало. Това не е достатъчно”. Човек трябва да започне със сериозно отношение, с обмисляне, със зрялост и с молитва.

Колко време, колко месеца трае бременността? Девет месеца. И приключихме? Минаха девет месеца; носихме толкова време детенцето в утробата ни, родихме го. И приключи? Не. Детето, да, роди го.  Свято обаче още не си го направила. Даваш му храна, но това не е достатъчно, за да се насити. Неговият характер също има значение. Приготвила си му хубава стая, сложила си  климатик. Браво! Сложила си  топли килими, има и компютър. Детето обаче се нуждае и от качествен живот. Трябва да помогнеш на детето да познае себе си, да познае света около себе си, чрез света да познае  своя ближен, да познае Бога, да познае истината. Научи ли детето си да обича? Научи ли детето си да се моли? Научи ли детенцето си да коленичи, да се жертва, да се смирява? Показа ли му какво ще рече смирението чрез  твоя собствен пример? Детето ти виждало ли те е да отстъпваш, да искаш прошка, да губиш твоето право, да не възразяваш? Виждало ли те е да издържаш болката без да протестираш, без да негодуваш и да се възмущаваш? Виждало ли те е когато в дадено нещо не успееш, да приемаш това като повод да се приближиш по-близо до Бога и смирението? Виждало ли те е да си признаваш някоя твоя грешка? Тогава детето ти реално ще знае защо живее, ще знае къде отива. Ще знае целта, поради която живее на тази планета;  действително ще има истински, много хубави родители, които без да са чели много книги за възпитанието, без да се занимават само с детето си – а непринудено и спокойно, чрез тяхното пътуване към Бога – ще помагат автоматично  на своите деца. Това е изключително благословено и истинно. Това е възпитание, което се предава от поколение на поколение по безшумен и незабележим начин. То не се вижда, а се осъществява и влияе върху целия свят.

Откъс от подготвяния за печат втори том беседи от архим. Андреас Конанос „Завинаги любов”, превод: Константин Константинов