Автор: архим. Андреас Конанос

Видяхте Господ как проявил красотата на душата на самарянката чрез Своето добро отношение. Той й казал: дай Ми да пия малко вода! и с това й оказал почит. Жената иска чест, похвала, ласкателство в добрия смисъл на думата, не лъжи, а добри думи, тя иска това, има вътрешна несигурност  и неувереност, страхува, се, че може да не я обикнат. Ако придобие тези неща, тя се радва. Тогава пък я обхваща друга тревога: но дали ще ме обича завинаги? И след това постоянно пита – обичаш ли ме? Обичам те! Колко ме обичаш? Изключително много! Колко дълго ще ме обичаш? Завинаги!  Сигурен ли си? Сигурен съм. Един мъж ми казваше – по 15 смс-а на ден. Е, дотегна ми, не мога, казах й го, а тя пак: казвай ми го постоянно! Не ми вярва. Аз му казах – не прéчи. Казвай й го! Не е поискала нещо лошо от теб,  а да й показваш твоята любов. Покажи я, нищо няма да ти стане. Кажи й една добра дума за яденето, което е сготвила.

В Солун отидох в един дом, където жената беше  направила много хубаво ястие, взех си и второ парче, много ми хареса и казах на жената пред мъжа и децата: яденето беше страхотно! Много  ми хареса така както си го приготвила. Милата се зарадва. Отче, да ви сложа още едно парче! Сложи още малко! Мъжът й се обърна и ми каза: Голяма работа! Някакво си ядене!  Научила го е от майка си и го прави все по един и същ начин. Аз му казах: сериозно ли говориш? Да. Не й ли казваш добра дума поне за яденето?  Толкова е лесно да кажеш една добра дума. Ако жена ти си купи нова дреха, ти не забелязваш и това не те интересува.  Тя те пита: харесва ли ти новата ми прическа? А той я гледа и й казва: ами, как беше досега? Той не й обръщал внимание, за да й отдаде чест. Това има връзка с благодарността. Чувствате ли взаимна благодарност?

Сещам се за една девойка как ме молеше преди да се ожени. Тя беше ме разболяла и ми казваше – отче, моля ви, направете нещо! Какво да направя? Не мога да се оженя за теб! Не! Да ми помогнете! Какво да направя? Да се помолите. Моля се. След време й казах: ако се ожениш, как ще се чувстваш? Отче, ще бъда най-щастливата жена. Ще помниш ли това като Божий дар? Никога няма да го забравя! Тя се ожени, в началото летеше от щастие, но след това настъпи криза и в техния  дом, щастието  изчезна и дойде отегчението. Тя забрави да казва Благодаря! Смяташе за нещо формално неговата любов, компания, прегръдка, целувки, вече нищо не й говореше в нейната душа. Тоест в началото всичко ти говори в душата, но след това ти тежи. Не допускайте това да влезе в душата ви, твоят човек да ти дотежи. Топлото ядене, изгладена риза, компанията, да говориш с някой и да имаш компания до теб, да ти е дарил деца, да имате дом, – тези неща не са тривиални. Сега, когато говорим, някои  хора ронят черни сълзи и молят за това – Боже мой, дай ми една девойка, за да създам хубаво семейство! А на теб Бог ти е дал, но ти си привикнал и сега не го разбираш. Благодарността освежава и обновява връзката.

Нужна е борба. Разберете го  тези, които сте заедно, защото ще дойде момент след 50 години, казвам го за младите, но за някои това ще стане по-скоро, след 20 години, когато ще се разделите и няма да сте заедно. Ще отпътуваме за горния Остров. Затова нека оползотворим семейния живот. Колко години ще живеем като съпрузи, колко? Трябва да намерим начин да се обикнем.

Понякога се оплакваме прекалено много от другия, но това е помисъл, мисъл, не е истина – когато разбереш съкровището, Бог което ти е дал, подаръка, който ти е направил, – венчава се Божията рабиня Елена с Божия раб Константин – това означава, че венецът за Константин е Елена. Хоп, венец, жена ти е твоят венец. И за жената венецът, тоест нейната слава, чест и красота е нейният мъж. Е, не можеш да принизиш и да ругаеш този, който е твой венец. Аз се удивлявам на тези, които се женят и живеят по хубав начин своя живот. Когато казвам хубав начин, имам предвид  с възходи и с падения, с удари, но се борят, обичат се и сред караницата познаваш другия по-добре и казваш: сега те разбрах по-добре. Тоест когато сте се скарали, сте си наговорили много неща, но това, което сте си казали, са били и истини.

Мъжете трябва да  оставят жените си да говорят пред тях свободно, да кажат какво чувстват, да кажат своето мнение и гледище. Една жена дойде и ми каза – аз не мога да говоря у дома, мъжът ми не търпи различно мнение. Страх ме е, когато аз говоря, той ми крещи. Само той трябва да говори и е пълен диктатор вкъщи. Жената трябва да може да си каже мнението. Затова нека имаме благородство в нашите отношения.

И не мислете постоянно злото, че другият иска нещо порочно, той иска една блага дума, уважение, топлина и където я намерим, там ще се облегнем. Затова не трябва да я търсим извън дома, а в него. Когато мъжът е наситен откъм храна, топлина, прегръдка, разговор, разбиране, дори всички жени да му се усмихват, той няма да се впечатлява, защото „Красиви са, но аз си имам моята жена! Тя утолява моята жажда, от извора, който имам, защо да ходя другаде!”. Когато жена му обаче не му дава това, защото е „подвижничка”, и християнката понякога иска да бъде такава, иска да се прави на много аскетична – но губи мъжа си и след това си слага и други ореоли – сега съм героиня! Той, порочният и грешният!, но много пъти тя е виновната, защото не е спечелила мъжа си със своите добри обноски.

Колко много жени говорят благи думи. Попитах една от тях: така ли говориш на мъжа си, както говориш на мене? Ако му говореше така, той щеше да умира за теб. Е, ама отче, той не е като вас. Сериозно ли говориш? Не му говориш така?

Веднъж  въздъхнах  и казах: как ми се яде спаначник! На другия ден  една жена ми донесе пет парчета, приготвени от различни жени. Аз й казах: ако мъжът ти въздъхне и ти каже нещо, ще го направиш ли така? Не, вие сте Божий служител. А той какво е? Него Църквата ти го е дала с благословение, съединила ви е, той не е ли Божий човек? Така трябва да живееш с него, да умираш за него, за да умре и той за теб. Това е хубаво нещо.

Внимавайте също  в първите сигнали. Когато мъжът или жена ти даде сигнал, че нещо не върви добре във връзката, не оставяй сигналът да се повтори и потрети, защото ще стане проблем. Това ми го казваше един много добър лекар-диетолог: когато видиш, че си напълнял с два килограма повече от нормалното, не продължавай да ядеш неконтролируемо, защото двата килограма ще станат пет и петте ще станат десет и след това ще питаш как станах такъв? Затова, когато видиш, че се отклоняваш, постави спирачка. Същото става и в семейните отношения, мъжът си идва от работа и жена му казва – любов моя, видях нещо, което искам да си купя. Знам, че има криза, но искам да си го взема. Или: любов моя, знаеш, че от един месец не сме излизали никъде, а си стоим само вкъщи. Да отидем някъде на разходка, на гости, на театър, на кино. – Не мога сега! Тежи ми! Тя го помолила  за едно, за второ, за трето – това са знаци, че жената ти не е удовлетворена в нещо. Внимавай в това. И жената също. Никой мъж не  е зарязал жена си в една нощ, а нещо е предшествало и то дълго преди това и накрая чашата е преляла.

Нека внимаваме в поводите, които даваме един на други. Намерете начини да обновявате вашата връзка – както нашият дом се нуждае от смяна на интериора всяка година или на всеки десет години, защото не можеш да седиш на канапе от 1980 г. и да го имаш докато умреш. Омръзва да ти да го гледаш. Промени и живота си. Тоест отиди на някакво пътуване, направи някакво необичайно ястие, връщаш се от работа и подари на жена си едно цвете. Някой каза: това са романтизми. Не прéчи. Ти какво си? Камък? Или? И ти си човек.

Отидох на гости на двама съпрузи, скоро се ожениха и хладилникът беше облепен със самозалепващи се бележки, на които пишеше: любов моя, много те обичам! Любов моя, обичам те! И питам: кой го написа? Жена ми. Какво е това? – белег, че се обичат и си го казват, разговорят и единият разбира другия. Затова изгледате заедно някой филм и го обсъдете, отидете някъде на почивка, за два дена. Нямаме пари, отче! Намери, защото след това ще търчиш да плащаш за адвокат и там е по-скъпо. Вървете някъде за ден-два.  Да си припомните какви бяхме като млади, когато се оженихте.

В противен случай животът се превръща в рутина, досада, пресищане и ти тежи да живееш. Със сигурност не сте се оженили по тази причина. Вие заслужавате красив живот, жалко е да си женен и нещастен, жалко е една жена да ми казва – ако можех, щях да се разведа, но не мога! Как да се разведа, парите са на негово име, къщата също, близките ще  ме изядат. Аз я  попитах: затова ли стоиш с него? Това е голям провал.  Трябва да положиш усилия. Въпросът е в това другият да казва: искаш да си тръгнеш? и ти да кажеш: къде да отида, любов моя, до теб чувствам неизказано щастие! и това да те крепи в брака. Както казваше една жена, ако бях на 20 години, пак щях да се омъжа за тебе. Кой може да каже това? Чувал съм го от много щастливи съпрузи, където единият казва: не съжалявам, че обикнах теб! Това обаче не става по магичен начин, ти ще съградиш по хубав начин твоя палат, за да не съжаляваш, а да оцениш дара, който Бог ти е дал.

Трябва да се научим  в нашите помисли да благодарим на Бога за подаръците, които ни прави. Ти си дар за жена си, и ти дар за мъжа си. Нека не забравяме това, а да го помним, да го живеем, да му се наслаждаваме и така нашият живот ще бъде красив!

край на беседата

превод: Константин Константинов

Реклами