Автор: св. Василий Велики
Забравилият Бога свят е изпълнен, братя, с несправедливост към ближния и безчовечие към слабия, както казва и божественият апостол:
„А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича, бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви“ (Рим. 1:28).
А които Бог води към благочестие, тях ги научава и на въздържание от лоши дела, и за грижа към ближния. И в Закона има много заповеди за това да не се вреди на ближния, както и повели да бъдем човеколюбиви и милостиви. Ако някой остави едно от тези неща, то другото е недостатъчно за изрядността на човека. Както благодеянието към нуждаещ се, направено от неправедни придобивки, е неприятно на Бога, така е лишен от похвала и този, който, въздържайки се от неправда, не дава на никого от своята собственост.