Автор: св. Атанасий Велики

1. Този текст не се отнася до вечното слово, а до въплътеното.

Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

Като не разбират текста тези от сектата на Арий, Евсевий и техните последователи си позволяват да говорят нечестие срещу Господа. Понеже, казват те, ако всички неща са предаден (под „всички“ разбирайки господството над творението) някога е имало време когато Той не ги е притежавал. Но ако не ги е притежавал Той не е от Отца понеже ако беше Той поради тази причина би ги притежавал винаги и нямаше да има нужда да ги получава. Но това само още по-ясно ще покаже тяхната грешка. Понеже израза, за който говорим не се отнася до Господството над творението нито пък до управление на Божиите дела, но има за цел частично да открие намерението за въплъщението. Понеже ако когато Той казва, че те са Му били „предадени“ то явно преди Той да ги приеме творението е било лишено от Словото. Тогава какво става с текста, който казва, че всичко е станало чрез Него (Колосяни 1:7)? А ако всичко Му е било предадено в самото начало на творението подобно предаване би било излишно понеже „всичко чрез Него стана“ (Йоан 1:3) и не би било необходимо нещата, на които сам Господ е майстор да Му бъдат предавани. Понеже сътворявайки ги Той е бил Господар на нещата, които е сътворявал. Но ако предположим, че те са Му били „предадени“ след като са били създадени, забележи колко чудовищно е това. Понеже ако те са „били предадени“ и след като Той ги е приел Отец се е отдръпнал тогава всички ние сме в опасност да бъдем заблудени от баснословните измислици, които някой разпространяват, че Той е предал (Своите дела) на Сина, а Сам Се е оттеглил. Или, ако Сина ги притежава, а Отец също така ги има ние трябва да кажем, че не са „били предадени,“ но че Той Го е взел за Свой съдружник както Павел е направил със Сила. Но това е дори още по-чудовищно; понеже Бог не е несъвършен, нито пък е призовал Сина, за да Му помогне в Неговата нужда; но бивайки Отец на Словото Той е направил всичко чрез Него и без да предава творението на Него чрез Него и в Него извършва провидението над творението, така че дори едно врабче не пада на земята без волята на Отца (Матей 10:29) нито тревата се облича без Бога (Матей 6:30), но едновременно Отец работи и следователно и Сина работи (ср. Йоан 5:17). Напразни тогава са разсъжденията на нечестивите. Понеже израза не означава това, което те си мислят, но посочва Въплъщението.

2. Смисълът в който и целта за която всички неща са били предадени на въплътения Син

Защото понеже човека е съгрешил и е паднал поради неговото падение всички неща са се объркали: смъртта царувала от Адам до Мойсей (сравни Римляни 5:14), земята била прокълната, Хадес се отворил, раят бил затворен, небето оскърбено, и накрая човека е бил покварен и станал подобен на зверовете (ср. Псалм 49:12) докато дявола ликувал над нас – тогава Бог, в Своята любов не желаейки човека направен по Неговия образ да погине, казал: „Кого да изпратя и Кой ще отиде? (Исая 6:8). И докато всички стояли по местата си Сина казал: „Ето ме. Изпрати Мене.“ Така и станало: казвайки „Отиди“ Той Му „предал“ хората, така че самото Слово да може да стане плът и приемайки плътта да я обнови изцяло. Защото на Него като на един лекар бил „предаден“ човека, за да изцели ухапването на змията; що се отнася до живота, да съживи това, което е било умряло; що се отнася до светлината, да освети това, което е било потъмнено; и понеже Той е бил Слово, да обнови разумното естество. И понеже тогава „всичко Му е било предадено“ и Той станал човек веднага всички неща са били сложени в ред и усъвършенствани. Земята приела благословение вместо проклятие, раят бил отворен за крадеца, Хадес се разтреперил, гробовете се отворили и мъртвите възкръснали; портите на рая били издигнати, за да приемат Този, Който „иде от Едом“ (Псалм 24:7, Исая 61:3). Защото Самият Спасител явно казва, че „всичко Му е било предадено“ и след това продължава, както ни казва Матей: „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28). Да, вие сте Ми били „предадени,“ за да дам почивка на обременените и живот на мъртвите. И написаното в евангелието на Йоан съответства с това: „Отец обича Сина и е предал всичко в ръката Му“ (Йоан 3:35). Предадено, за да може точно както всичко е било направено чрез Него така в Него да може всичко да бъде обновено. Понеже те не са Му били „предадени,“ за да може бивайки беден Той да се обогати, нито пък е приел всичко, за да може да приеме власт, която по-рано Му е липсвала: далеч от нас тези  мисли, но за да може като Спасител да устрои всички неща. Понеже било удачно както „чрез Него“ отначало всички неща са дошли в съществуване „в Него“ (забележете промяната на израза) всички неща да бъдат устроени (ср. Йоан 1:3, Ефесяни 1:10). Защото от началото те са дошли в съществуване „чрез Него,“ но след това бивайки всички паднали, Словото е станало и се облякло в плът, за да може „в Него“ всички неща да бъдат устроени. Страдайки Сам Той ни дава покой, гладувайки Той ни храни и слизайки в Хадес, Той отново ни извежда от него. Сътворението на всички неща станало чрез една дума, като например „Нека (земята) да произведе,“ „Нека да бъде“ (Битие 1:3,11), но при възстановяването било необходимо всички неща да бъдат „предадени“ на Него, за да може Той да бъде направен човек и всички неща да бъдат обновени в Него. Понеже човека, намирайки се в Него, бива възкресен. Именно за това Словото се съединило с човека, а именно, за да не може повече проклятието да владее над човека. Това е причината, поради която е записан молбата на човечеството в 72 Псалм: „Боже, дай Твоето правосъдие на царя“ (Псалм 72:1) молейки едновременно правосъдието на смъртта, което тежало върху нас да бъде предадено на Сина и така Той да може, умирайки за нас, да я отнеме от нас в Себе Си. Това Той посочва казвайки Сам в 88 Псалм „Негодуванието Ти тежеше върху мене“ (Псалм 88:7). Понеже Той понесе негодуванието, което лежеше върху нас както Той казва също и в Псалм 137 „Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!“ (Псалм 137:8).

3. Пoд всичко се има предвид изкупителната сила на Христос

Така ние можем да разберем как всичко е било предадено на Спасителя и, ако е необходимо да прибавим към разбирането и обяснението, че Му е било предадено това, което Тoй преди това не е притежавал. Понеже по-рано Той не е бил човек, но станал човек, за да спаси хората. И Словото отначало не е било плът, но било направено плът по-късно (ср. Йоан 1:1), в която плът, както казва апостола, Той примирил враждата, която имал с нас (Колосяни 1:20, 2:14; Ефесяни 2:15-16) и унищожил закона със заповедите, за да може да направи от двамата един нов човек, създавайки мир и примирявайки и двамата в едно тяло с Отца. Все пак това, което има Отец принадлежи и на Сина както Той казва и в Йоан „Всичко, което има Отец е Мое“ (Йоан 16:15), думи, които не биха могли да бъдат казани по-добре. Защото, когато станал това, което не е бил „всички неща са Му били предадени.“ Но когато Той желае да заяви Своето единство с Отца Той учи това без всякакво стеснение казвайки: „Всичко, което има Отец е Мое.“ И човек не може да не се възхищава от точността на езика. Понеже Той не казва Всичко, което има Отец Ми го е дал, за да не изглежда, че имало време когато Той не е притежавал тези неща; но „е Мое.“ Понеже тези неща, бивайки във властта на Отца, са в еднаква степен във властта на Сина. Но ние трябва да разгледаме какво има Отец. Понеже ако се има в предвид творението, Отец не е имал нищо преди него и така се доказва, че чрез творението Той получава нещо допълнително. Но далеч от нас да мислим така. Защото точно както Той е съществувал преди сътворението така също преди него той е имал това, което има, за което ние също така вярваме, че принадлежи и на Сина (Йоан 16:15). Понеже ако Сина е в Отца тогава всичко, които има Отец принадлежи на Сина. Така този израз е унищожителен за извратеността на неправославните, които казват: „Ако всички неща са били дадени на Сина тогава Отец престава да има власт над това, което е дадено определяйки на Своето място Сина. Защото на практика Отец не съди никого, но е оставил Сина да съди всички“ (Йоан 5:22). Но „нека се затулят устата на тези, които говорят беззаконие“ (Псалм 63:11) (понеже макар да е предал на Сина да съди всички Той не е лишен от Господство; нито понеже е казано, че всичко е предадено от Отца на Сина Той го притежава в по-малка степен) разделящи, както те явно правят, единородния от Бога, Който по естество е неразделим от Него, макар че в своята лудост те го разделят чрез своите думи, без да вземат под внимание, като нечестиви, че светлината никога не може да бъде отделена от слънцето, към което тя принадлежи по природа. Защото човек трябва да използва едно недостатъчно подобие извлечено от осезаеми и познати обекти, за да изрази нашата идея с думи понеже е твърде дръзко да пристъпваме към непознаваемата природа (на Бога).

4. Текстът (Йоан 16:15) ясно показва родствената връзка на Сина с Отца

Тогава както за човеците със здрав разсъдък никога е невъзможно да предполагат, че светлината от слънцето, която осветява света е без слънцето понеже светлината на слънцето по природа е обединена със самото слънце; и за Светлината, която казва: „Аз получих от слънцето силата да осветявам всичко и да му давам растеж и сила чрез топлината, която е в мен“ никой не би могъл да е толкова безумен, че да твърди, че под слънце тук се има в предвид разделяне на това, което е една природа с него т.е. светлината; така и благочестието ни кара да смятаме, че Божията природа на Словото е обединена по природа с тази на Неговия Отец. Защото текста поставя проблема във възможно най-ясната за нас светлина, виждайки, че Спасител;я казва: „Всичко, което има Отец е Мое,“ което означава, че Той винаги е с Отца. Понеже „каквото има Отец“ означава, че Отец притежава Господство, а „е Мое“ означава неотделимо единство. Тогава е необходимо да смятаме, че Отец притежава Вечност и Безсмъртие. Тези неща са Негови не като външни атрибути, но както е в един воден извор те са и в Него и в Сина. Тогава когато желаеш да разбереш какво принадлежи на Сина научи какво е на Отец понеже за него трябва да вярваш, че е и на Сина. Тогава ако Отец е нещо направено или сътворено тази характеристика се отнася също така и за Сина. И ако е позволено да се каже за Отца „имало е време когато Той не е бил“ или „създаден от нищото“ нека тези думи също така да бъдат отнесени и към Сина. Но ако е нечестиво да отнасяме тези атрибути към Отца признайте, че също така е нечестиво да ги отнасяме и до Сина. Понеже Този, Който почита Сина почита и Отца, Който го е изпратил и който приема Сина, приема заедно с Него и Отца, понеже който е видял Сина видял е и Отца (Матей 10:44; Йоан 14:9). Тогава понеже Отец не е творение не е творение и Сина; и понеже не е възможно да се каже за Него „имало е време когато Той не е съществувал“  или „създаден от нищо“ не е възможно това да се каже и за Сина. Но вместо това понеже атрибутите на Отца са Вечност и Безсмъртие и че не е творение от това следва, че така трябва да мислим и за Сина. Понеже в Йоан 5:26 е писано: „Както Отец има живот в Себе Си така е дал и на Сина да има живот в Себе Си.“ Но Той използва думата „дал„, за да посочи на Отца, Който дава. И отново, както живота е в Отца така е и в Сина, за да покаже, че Той е неразделим и вечен. Поради тази причина Той казва „каквото има Отец,“ за да може така споменавайки Отца да не допусне да се мисли, че Сам Той е Отец. Понеже Той не казва „Аз съм Отец,“ но „каквото има Отец.“

5. Същият текст, обяснен по-нататък

Знайте тогава, вие ариани, че Неговият единороден Син може да бъде наречен Отец от Своя Отец, но все пак не в смисъла, в който вие в своите грешки може би разбирате това, но (докато Синът на Отец, Който Го е родил) „Отец на идващия век“ (Исая 9:6 Септуагинта). Заради това е необходимо да не оставяте никоя от вашите догадки възможна за вас. Добре тогава, Той казва чрез пророка „Защото ни се роди дете, Син ни се даде и управлението ще бъде на рамото Му и името Му ще бъде Ангел на великия съвет, Бог могъщ, Управник, Отец на идващия век“ (Исая 9:6). Тогава единородния Божий син е едновременно Отец на идващия век и могъщ Бог и Управител. И чрез това се показва ясно, че всичко, което има Отец е Негово и че както Отец дава живот и Сина по подобен начин е в състояние да възкресява тези, които иска. Защото „мъртвите“ е казано „ще чуят гласа на Сина и ще оживеят“ (Йоан 5:25) и волята и желанието на Отца и Сина е едно понеже и тяхната природа също така е една и неразделна. И арианите напразно се измъчват без полза понеже не разбират думите на нашия Спасител: „Всичко, което има Отец е Мое.“ Понеже от този пасаж можем едновременно да оборим и заблудата на Савелий и да покажем заблудата а нашите съвременни евреи. Поради това единородния, имайки живот в Себе Си подобно на Отца, единствен знае Кой е Отец т.е. понеже Той е в Отца и Отец е в Него. Понеже Той е Негов образ и понеже е Негов образ всичко, което принадлежи на Отца е в Него. Той е точния печат, показвайки в Себе Си Отца, живото Слово и истинската Сила, Мъдрост, нашето Освещение и Изкупление (1 Коринтяни 1:30). Защото „в Него живеем, движим се и съществуваме.“ (Деяния 17:28) и „никой не познава Отец освен Сина и Кой е Сина освен Отец“ (Лука 10:22).

6. Тройното прославяне, погрешно обяснявано от арианите. Неговото истинско значение

И как нечестивите човеци си позволяват да говорят невярно както не трябва да правят бивайки човеци и неспособни да обяснят дори това, което е на земята? Но защо аз казвам: „това, което е на земята?“ Нека да ни кажат своята собствена природа, ако могат да открият как да изследват собствената си природа. Те наистина са прибързани и следват своята воля без да се боят да говорят за неща, в които дори ангелите желаят да надникнат (1 Петър 1:12), които са много над тях както по природа така и по ранг. Понеже какво е по-близо (до Бога) от херувима и серафима? И все пак те, дори без да са Го виждали не стоят на собствените си нозе, нито дори с открити лица, а с покривало, принасят своите хваления с неуморими устни и не правят нищо друго освен да прославят Божествената и неизразима природа с тройно хваление.  Но никъде някой от говорещите от Бога пророци, човеци специално избрани за такива видения, не ни казват, че при първото произнасяне на думата „Свят“ гласът се издига високо, докато при втората е по-нисък, а на третото е много тих – и че първото произнасяне показва господство, второто зависимост, а третото показва дори по-нисък ред. Но далеч от нас грешките на Божиите врагове и безумните човеци. Защото триадата, прославяна, почитана и обожавана, е една и неразделима и без степен. Те са обединена без объркване точно както и монадата може да бъде разграничавана без разделение. Защото факта, че тези хвалещи живи същества (Исая 6; Откр. 4:8) принасят три пъти своите хваления, казвайки: „Свят, свят, свят“ доказва, че трите съществувания са съвършени точно както чрез думата „Господ“ се показва едната природа. Тогава тези, които не почитат единородния Божий Син богохулстват срещу Бога лишавайки от слава Неговото съвършенство и обвинявайки Го в несъвършенство и правят себе си достойни за най-сурово наказание. Понеже за този, който богохулства срещу едно от Съществуванията няма да има прощение нито в този свят нито в идния. Но Бог може да отвори очите на сърцата им, за да видят Слънцето на правдата, за да дойдат до познание на Този, Когото преди това са считали за нищо и да могат с чистота на ума заедно с нас да прославят Него, понеже на Него принадлежи Царството, на Отец, Сина и Святия Дух, сега и завинаги. Амин.

източник: Блог на Радостин Марчев

Реклами