Автор: о. Николай Лудовикос

И така, „за да се изпълни това, което е писано в закона им, че те Ме намразиха без причина”… Това не означава нищо друго, освен, че се казва „те Ме намразиха доброволно – те Ме намразиха нечестно, точно защото не разбираха”. „Когато дойде Утешителят, Когото ще ви правя от Отца – Духът на Истината, Който от Отца изхожда – Той ще свидетелства за Мен…” Пред нас е още една важна тема: пневматологията (това, което се отнася до Духа). „Тези въпроси”, казва Той, „са за настоящето. В момента не ги разбирате много добре,  човекът сам не може да ги разбере, защото Светият Дух трябва да дойде, така че да можете да разбирате нещата, такива каквито са”. Факт е, че разбирането на тези въпроси минава през състоянието на просветление.

Тези неща не могат да бъдат схванати с обикновената човешка логика. Те трябва да преминат през просветлението на Светия Дух. Човек може да търси това разбиране, като в този случай, той всъщност ще търси Светия Дух, Който да му донесе вътрешното познание, че Христос е Бог; и такъв е пътят на Богоявлението („виждането” на Бога); че това е начина, по който Бог действа; че това нещо е именно Бог; че Бога, който търсите е именно такъв, но това може да бъде така, само ако се извършва в Светия Дух. С други думи, това не може да бъде постигнато просто ей така – не мога да го постигна сам. Сам не мога да постигна този вид теология; няма такава човешка сила, която да ме доведе до този вид теология – до теологията на такъв Бог. Казах ви, че човешката връзка е Старият Завет или исляма… това е ограничението на човека: един Бог, който нарежда, заповядва, командва и под Него аз – този, който му предлага подходящата покорност или опит да бъда дисциплиниран… това е този Бог, нищо повече. Богът, Който влиза, Който обича, Който се въплъщава, Който влиза в опасността, Който се разпъва на кръст е непознат. Светият Дух е Този, Който ни учи, че Бог е нещо различно – Светият Дух. И когато дойде Светият Дух, това познание се зазижда в човека и постепенно става опит. Но това не се случва – както ви казах – докато човек не се смири, докато не потърси Божията помощ, и докато не осъзнае своето собствено несъвършенство. Това просто не е възможно.

„И ще носите свидетелство, че още от началото сте били с Мен. Казах ви тези неща, за да не се смущавате. Ще бъдете изгонени от синагогите; настъпва дори време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че пренася Богу служба.”

„Ще ви изхвърлят от синагогите; ще ви убият”! Виждате ли това? Той пророчества тук относно мъченичеството на християните. „И ще вярват, че принасят служба на Бога.” Кой бог е това? Това е Молох, богът, който те имат в умовете си. Този бог, който всъщност е един върховен бог, е образът на моя пределен егоизъм и образът на моето пределно коравосърдечие. Това е богът, когото разбирам и за когото съм достоен. Защото другият Бог – на Христа – е абсурден Бог. Това именно казва Христос: „Представям пред вас Бог, Който е абсурден за човешките измерения; твърде деликатен и твърде благороден, за да бъде разбран”. (Това е съизмерено с нашето варварство, това е толкова деликатно и благородно, че е абсурдно.) Не знам колко от вас са чели „Идиот” от Достоевски… Има ли някой, който не го е чел? Тогава може би по-голямата част от вас са гледали един филм с Том Ханкс – „Форест Гъмп”… Ще забележите, че е поразяващ. Вярвам, че режисьорът на филма е бил вдъхновен от Достоевски, когато казва – какво? Че „това безкрайно себеотдаване, да се предлагаш и да се раздаваш за другите, може само да произлиза от идиотия.” Така че Форест Гъмп е човек, който е изцяло беззащитен пред лицето на човешката мъдрост; той е изцяло глупав; той е идиот… но като идиот, той прави някои много велики неща. И богословският въпрос, който възниква, когато изгледате филма е: „Възможно ли е, точно безумството да прави всички велики неща в света?” Това е, което казва апостол Павел: „безумството на Бога”… „безумството на Бога” (казва той) „е по-мъдро от човешката мъдрост”; защото „Той избра глупавите”. „Безумството на Бога”, отбелязва той и казва: „Ние проповядваме Христа разпнатия; Който за иудеите е съблазън, а за елините – безумство.”

За елините това е било глупост. Ако някога се зачетете в елинските философи – това, което те казват за Кръста… вчера ми се случи да чета Целз, и те са толкова язвителни! „Какъв Кръст?!”, казват те. „Изпразнили са смисъла на света. Единият Бог е трансцендентен; Логосът е на високо. Какво ми говорите за кръстове и такива работи? Това е разрушение на философията; разрушение на човешкия дух в името на християнството!”  Този философ нео-платонист, Целз, ги оскърбява жестоко – разбирате ли? А Павел казва: „За юдеите е съблазън” (за юдеите е скандал, че Върховният Бог – Яхве – ще слезе между нас) и „за елините е безумство” (елините виждат всичко това като лудост). Но за нас това е Божията премъдрост, мир и сила и „Божието безумство е по-мъдро от човеците”. Безумието на Бога (защото е безумие) точно заради това е божествена лудост, което означава, че тя е много по-мъдра от мъдростта на човеците, която всъщност е доста жестока.

Разбирате ли какво казвам? Днес ви говоря трудни неща, нали? Това, което ни кара да коленичим в църква е точно това чувство… Ние не коленичим, защото се срещаме с този върховен елемент, от който се страхуваме; коленичим по друга причина (стига да има някой, който да преклони колене, защото това също е голям проблем – колко хора коленичат, в екзистенциален смисъл?). Когато коленичим, това, пред което коленичим е  именно това безумство на Бога – това велико нещо, което Бог е извършил – това неописуемо нещо, това неочаквано нещо, което никой не е очаквал. Това все още не е асимилирано от света. Има хора, които казват: „Живеем в пост-християнска епоха”. Моето мнение обаче е, че живеем в пред-християнска ера; това нещо все още не е асимилирано – разбирате ли? И понеже все още не е асимилирано, то не може да принесе плодове – всички плодове, които може да принесе. Така ли е? Не е лесно да бъде асимилирано. Това нещо е огромен дял от историята… Ние очаквахме Бог да бъде различен и Той се показва абсолютно различен… Той се разкрива по различен начин и в това „различното” има нещо – както ви казах , за което на всички нас тук ще ни трябва цял живот за да го разберем. Що се отнася до тези, които си мислят, че разбират – е, те са тези, на които ще им трябва много повече време от другите за да го разберат. На тях ще им трябва много повече време, докато тези, които са сигурни, че не разбират, но се опитват да го разберат, ще минат по пряк път. Но другите, които си мислят, че разбират… Ето онзи ден дъщеря ми каза, че се организират катехизически курсове, организират се лагери, и нещата, които говорят тези катехизатори на децата (които никой не е обучавал, разбира се) – ами те са почти през цялото време по-опасни от лошите навици, които те се стремят да премахнат от децата, на които говорят! Знаете ли колко трудно нещо е теологията? Знаете ли колко е трудно да говориш правилните неща в сферата на Църквата? Повярвайте ми, въобще не е лесно; тежко е – въобще не е лесно – защото мнозинството от нас се ограничават да говорят за минимума от нещата, които разбираме. И ние ги казваме, въпреки че те са единствените неща, заради които по Христовата проповед днес се злослови. Ето защо, когато един свещеник говори в наши дни, хората казват: „Ох! Тръгвам си – свещеникът ще започне да говори попските си работи.” А свещеникът ще говори.. той ще говори за един Бог, Който е далече от света, Който мрази света, Който завижда на човека и Който казва на човека „не тук, не там, не прави това, не прави онова…” Е, хора, аз искам да живея свободно! Какво е това „не, не, не…”? Имате ли да ми предложите път в живота? Имате ли път в живота, който да ми покажете? Който може да покаже път в живота, ще бъде последван… и ще бъде последван до където никога не е очаквал.

превод: Мартин Димитров

Реклами