Автор: св. Паисий Светогорец

Този, който се подвизава дълго време, но не вижда духовен напредък, има гордост и егоизъм. Духовен напредък има там, където има голямо смирение.

***

Благоразумен и умен човек е този, който е осъзнал добре, че съществува край на настоящия живот и бърза да сложи  край на своите грешки  и недостатъци.

***

Доверието в Бога е непрестанна тайнствена молитва, която тихо довежда Божията сила там, където е нужна и в часа, когато е необходима.

***

Нека възлагаме нашето бъдеще на Бога. Пълното доверие в Бога има за своя майка вярата, с която се молим и наслаждаваме на плодовете на надеждата.

***

Пълното възлагане на нашия живот на Бога е избавление от несигурността, до която води вярата в собственото ни аз, и ни кара да се радваме на рая още в този живот.

***

Когато от любочестие караме Бога да се радва на нашия живот, тогава Той дава обилно Своите благословения на любочестивите Си деца.

***

Когато човек се подвизава с надежда, тогава Божията утеха идва и душата чувства много силно милувките на Божията любов.

***

Колкото повече човек живее светски живот, толкова повече стрес придобива. Само близо до Христос човек отморява, защото той е сътворен за Бога.

***

Висшата радост идва от жертвата. Човек се сродява с Христос само когато се жертва, защото Христос се жертва.

***

Бог иска от нас само нашето произволение и благоразположение, което ще проявим с малката любочестива борба и осъзнаване на нашата греховност. Всичко останало Той ще ни го даде.

***

Този, който се изморява за своя ближен от чиста любов, отморява чрез умората! Този, който обича себе си и мързелува, се изморява с това да седи!

***

Докато е жив човек има право да полага духовни изпити. Останал ученик не съществува. Нека се подвизаваме да минем поне духовната основа, за да минем в рая.

***

Блажени са тези, които имат в сърцето си за ос Христос и с ума си радостни непрестанно се „въртят” около Неговото свято име.

***

Човек не се изкачва на небето чрез светско изкачване, а чрез духовно слизане. Само така, ходейки „ниско”, той се побира през тесните врата на рая.

***

Нас не могат да ни сприятелят с Бога толкова много телесните борби и трудове, колкото състраданието на душата, благотворителността и любовта към ближния.

***

Нашата любов трябва да бъде еднаква към всички. Само тогава е Божия любов. Под нея всичко се огъва. До нея всичко се разтапя.

***

Когато имаме себепознание, тогава се получава „духовен разпад” на нашия „атом”. Така се освобождава енергия, преодоляваме гравитацията

***

За съжаление, в наше време логиката разколеба вярата и изпълни душите със съмнения. Затова сме лишени от чудесата, защото чудото се живее и не се обяснява.

***

Нека нямаме доверие в себе си. Самоувереността е пречка за Божията благодат. Когато възложим всичко на Бога, Той „се задължава” да ни помогне.

***

Изобличавайки злото, нищо не се получава. Явявайки обаче доброто, злото се изобличава от само себе си. Само чрез добрия пример се изобличават тези, които превърнаха греха в мода!

***

Духовната зрялост означава да повярваме, че нищо не сме постигнали.  Единствено в смиреното състояние на себеразочарованието се крие доброто духовно състояние.

***

Бог не позволява никаква скръб и никакво зло, ако чрез тях няма да излезе нещо по-добро от това, което ние по човешки сме мислели, че е всичко (за нас)!

***

Най-голямата болест е гордостта, която ни пренесе от рая на земята и от земята се опитва да ни пренесе в ада.

***

Ако искаш да „уловиш” Бога, за да те чуе, когато се молиш, завърти копчето на „смирение”, защото Бог работи на тази честота.

***

Трябва да избягваме греха, не за да не отидем в ада, а от любов и любочестие, за да не наскърбим нашия Благодетел Христос.

***

Този, който търси чудеса, за да повярва в Бога, няма благородство. За Бога това има стойност – да Го възлюбим, само и само защото е благ.

***

Чистите помисли очистват душата ни и обезсилват оръжията на демона на блудството, защото в чистото тяло се запазва чиста душата, в която пребъдва Божията благодат.

***

Нищо не става без Божия промисъл и там, където съществува Божият промисъл, със сигурност това, което става, колкото и да е горчиво, ще принесе полза на душата.

***

Постарайте се да запълните касетата на сърцето си сега, когато сте млади. Защото в противен случай, когато остареете, наред с византийската музика ще се чува и бузуки.

***

Бог помага и не онеправдава! Той гледа по-далеч и се грижи, като благ Баща, да бъдем близо до Него в рая. Затова дава изпитания в този живот.

***

Духовният живот трябва да започва от сърцето и  във вашите  съждения винаги да поставяте въпросителна.

***

Доверявай на Бога нещата, които по човешки са труднопостижими, за да се избавиш от стреса. Когато Христос вижда, че нямаш човешка помощ, тогава Сам се намесва и ти помага. Чрез смирението и вярата се решават всички проблеми.

***

Молитвата е разговор с Бога. Душата на истинския християнин иска постоянно да се моли. Тя започва със славословие и  преминава в моление и прошение. Трябва да се подготвяме за молитвата, четейки част от Евангелието или Патерика. Молещият се трябва да помни и братята си и всеки ден да моли Бог да го помилва и да ги доведе до пътя на спасението. Проблемът на другите да стане и негов проблем. И ако искаш да имаш чиста молитва, трябва истинно и искрено да гледаш на всички хора като светци. За образец в нашата молитва трябва да имаме слепия, на който колкото и да му казвали да млъкне, толкова повече викал към Господ да го помилва; също и хананейката, но и Самият Господ, Който пролял на Елеонската планина капки кървава пот.

***

Когато човек има някаква болест, тогава може да разбере болката на другия. Когато погледнеш малко болката на брата си, до голяма степен се облекчава и нашата болка. Бог допуска болестта, за да се издължим, или за да спестим. Болестите са преходни, но и много полезни.  Бог много пъти прави това, което иска, посредством лекарите.  И ако много пъти не дава директно изцеление, това е така, за да получим полза.

***

Внимавайте и не пренебрегвайте Тайнството Изповед! Чрез изповедта човек се променя напълно. По-добре е да имате един изповедник, защото той е като лекаря и трябва да знае във всеки един момент състоянието на болния, за да даде всеки път съответното лекарство.

***

Когато се отнасяте към децата с търпение и любов, тогава те вървят добре.  Четете също  Св. Писание, защото е боговдъхновено и присъства Светият Дух. Четете и Житията на светиите и Патерика. Те са практическо обяснение на теорията на Евангелието.

***

Когато преживяваш Христос, чувстваш радост, а когато си болен, нещата се променят за теб чрез славословието.

***

Пост, бдение, молитва. Ако изпълниш тези неща в живота си, брате мой, ще постигнеш много неща. Живей просто. Виждаш моята  колиба, която е бедна. Вкъщи трябва да имаш само необходимите неща. Многото неща не помагат в духовния живот.

***

На един посетител, който искал да научи какво трябва да прави, за да придобие рая, старецът, прочитайки мисълта му, му казал: „Любов и вяра в Христос да имаш и нищо друго!”

***

Геронда, какво трябва да отговори човек на младите хора, които питат дали монашеският живот стои по-високо от брачния?

– Първо трябва да им даде да разберат кое е предназначението на човека и кой е смисълът на живота. След това да им обясни, че и двата пътя, които нашата Църква е очертала, са благословени, защото и двата пътя могат да ги доведат в рая, ако живеят богоугодно. Нека предположим, че двама човека отиват на поклонение в някой храм или манастир. Единият тръгва с автобуса по главния път, а другият върви пеша по някоя пътечка. И двамата обаче имат една и съща цел. Бог се радва  на едното и на другото се диви. Лошото е когато този, който върви по пътечката, осъжда в себе си другия, който върви по главния път, или обратното.

***

Някои мъже ми казват „не се съгласявам с жена ми – ние сме с противоположни характери. Тя има един характер, аз друг! Как Бог прави такива странни неща? Не би ли могъл да направи определени неща така, че съпрузите да си подхождат, за да могат да живеят духовно?” Не разбирате ли, им казвам – че в различието на характерите се крие Божията хармония? Различните характери създават хармония. Горко ви, ако бяхте с едни и  същи характери! Помислете си какво би станало,  ако например и двамата се гневяхте лесно – щяхте да съборите къщата. Или ако и двамата бяхте с тих характер, щяхме прави да спите!”

***

Знаете ли какво казах на едни съпрузи: „понеже си пасвате, затова не си пасвате!”. И двамата са чувствителни. Ако се случи нещо у тях, и двата се стъписват и започват „ох, какво си изпатихме!” казва единия, „Ох, какво си изпатихме!” повтаря другият. Тоест единият помага на другия още повече да се отчае.  Той не може да го ободри малко „я чакай, да му каже, това, което ни се случи, не е толкова сериозно”. Виждал съм това при много съпрузи.

***

Във възпитанието на децата, когато съпрузите са с различни характери, могат повече да помогнат. Единият задържа малко спирачка, другият казва „остави децата малко свободни”. Ако и двамата задушат децата, ще ги загубят. И ако двамата ги оставят свободни, отново ще ги загубят. Докато така  децата намират равновесие.

Искам да кажа, че всичко е нужно. Естествено, не трябва да преминават границата, а всеки да помага на другия по свой начин. Ако например ядеш нещо много сладко, ти се иска да хапнеш и нещо, което е малко солено.

превод: Константин Константинов

Реклами