Автор: монах Моисей Светогорец

С право актуалният въпрос днес е сериозната икономическа криза, през която минава нашата страна. Затова съществува голяма несигурност, безпокойство, тревога, възмущение, объркване, страх и стрес. Времената наистина са трудни. В тази ситуация християните са призвани да дадат своето свидетелство и изповедание. Крепости рухват като пясъчни кули. Богати попадат в капан, създават се много проблеми, нарушават се баланси, пораждат се експлоатации и зли похоти. Нарастват безработицата, несигурността, престъпността, беззаконието и бедността. Всичко това показва ясно духовната инертност и оскъдност на мнозина. Дано това мощно цунами доведе до събуждане от летаргията, до трус, който да ни направи бдителни, до осъзнаване и отговорни решения.

Необходимо е бързо да се завърне забравеният оптимизъм, скритата надежда, загубената радост и възжеланият мир. Зад човешката болка, горчивото изпитание, изморителното притеснение и страшната скръб се крие нежният поглед на Бога.  Пробуждането от живота в материята, насладата, комфорта и индивидуализма ще приведе човека към духовен взор, правилното виждане и отдалечаване на замъгляващия стрес. Човекът има многобройни и непознати вътрешни сили. Той не се огъва лесно, не пада безочливо, не остава долу, не бива завладян от отчаяние. Естествено не е понятно християнинът да бъде разочарован, нетърпелив, злочестив, навъсен и неблагодарен. Светът предизвиква и зове постоянно към обществото на изобилието, на свръхконсумацията, на преситата и на излишеството. Животът на мнозина е сребролюбив, плътски, сластен и материален. Обществото стигна дотам да бъде чувствено и кланящо се прекомерно на плътта.

За съжаление, настъпила е ужасна безизходица, коварен капан, затъване и упоение само в земните блага. Не съществуват елементи на съпротива, борба, промяна и покаяние. Затова и икономическата криза дразни толкова много. Тя не бива грабната като значима възможност за съществена промяна. Евангелието постоянно говори за аскеза, въздържание, скромност и милостиня. То говори за кръст, скръб, търпеливост, за по-голямо доверяване на Бога.

Сега е часът да се демонстрира вярата, да се преодолеят изпитанията, да се отсъди автентичността на вярата на всеки един. Да не оставаме в думите. Сред изкушенията, изпитанията и бурите се вижда истинността на нашата вяра. Болката говори за болест. Болката може да се превърне в лекар. Необходимо е да изстрадаме, за да състрадаваме. Болката, наистина,  може да смекчи човека и да се превърне в благословение, но може и да го направи по-твърд и за него да стане мъчение, изтезание или проклятие. Както казват, топлите лъчи на слънцето стопяват восъка и втвърдяват калта. Свободната воля на всеки човек има особено значение. Много са причините, заради които  човек би трябвало да се подвизава неотстъпно и постоянно.

Отчаянието е недопустимо. Търпението винаги е необходимо. Не се подвизаваме сами в живота. Добрият кормчия в бурята си проличава, казва точно нашият народ. Буря, облаци, виелица е, но ще отмине. Отклонихме се без да внимаваме. Време е да се върнем по-благоразумно в правия път, в средата, мярката, умерения живот. Това е една възможност, една значима възможност…

превод: Константин Константинов

Реклами