Автор: архим. Андреас Конанос

Молитвата те открива за хората, дава ти озарение, търпимост, надежда, невидима мисия, и това е мисия, това е благодатта на молитвата, която  влияе на другите без много да говориш.

Когато почувстваш Бога, не бързаш да видиш резултат тук и сега, а казваш – Боже, как гледаш на това нещо? Ако Ти, Който си Бог, не даваш веднага отговор, нима аз ще дам с една дума? Ще се промени всичко? Не. Значи, какво правя? Успокоявам се, отпускам се, отдъхвам, утихвам и след това се отнасям спокойно  към брата си, към детето си, което всъщност е мой брат.  Какво е твоето дете? Нима е твоя собственост?  Човек е, като тебе, една душа до твоята душа, просто се е родило от теб, не е твое притежание, не е украшение, което вземаш и го поставяш някъде  и правиш с него каквото си искаш. Молитвата ти помага да се отнесеш с уважение и да се разбереш със самия със себе си, след това никой от твоите ближни не те дразни, каквото и да ти направят, ти ги обичаш, молиш се, изпитваш болка, състрадаваш, надяваш се, искаш тяхната промяна, но нямаш някаква претенции, нито пристрастеност, насила, тоест искам да променя детето си и ако не се промени, ще полудея! Как така ще полудееш? Тоест ако то се промени, няма да полудееш и тогава ще си най-щастливият човек на света? Това са лъжи. Колко родители имат добри деца, но въпреки това ги занимават един куп проблеми, защото всеки носи  проблема в себе си. Виждал съм майка, която има дете, което  се измъчва с наркотиците, тя го обича изключително много, боли я много за него, иска доброто му като майка и се моли със сълзи, но това не я е унищожило душевно, защото разбира, че нейното дете е друг човек, различен от нея. Аз имам една връзка с Бога, детето ми има друга с Него и друга с мене,  аз съм наред в моята връзка с Бога, утешен и чувствам, че Бог е мой Баща, че когато си тръгна от този свят, Бог няма да ми каже – защо детето ти взема наркотици?, след като аз изпитвам болка за него.

Молитвата ти помага да се отдалечиш от тази измама, от това объркване, от това прехвърляне на отговорността. Тогава разбираш кои са важните, централните, основните проблеми, решаваш ги  и утихваш. Има хора, чиято дом се превръща в пълна лудница, другите правят каквото си искат, но някои в тази лудница чувстват пълен покой и тишина в своята душа. Защо? Защото избират това: аз искам да бъда с Бога, да бъда в атмосферата на молитвата и предаването на Божията любов.  Не е ли много хубаво? Детето ми е избрало друг път, и какво да правя? Изобщо няма да му помогна, ако се подлудя с него, ако постоянно подгрявам телефоните, ако крещя, ако се нервирам, ако крещя, никой не се променя по този начин. Сам Бог ни показва това, тъй като не променя насила хората около нас. Я виж, пусни новините днес да видиш- променил ли е Бог света хората насила? Спрял ли е войните, кланетата, проблемите, екологичната катастрофа, бедността, смъртта на децата? Спрял ли ги е насила? Не. Нима не иска да ги спре? Иска, но какво? – Той знае, че не това е начинът,  защото с натиск нищо не се променя, а само с любов, само когато дойде подходящият момент за всеки,  и когато другият го приеме. Затова казваш: ще помогна на хората, като им дам най-голямият дар, който е моето спокойствие, тишина в душата, тихото море на моето  сърце, както залезът, където слънцето блести, отразява се върху морските вълни и гледката е прекрасна. Такава трябва да бъде душата ми и това е моята помощ към човечеството: в един свят, пълен с паника, лудост, несигурност и тревога да не предавам смут, а моята молитва, тишина и чувство за Божието присъствие. И другият ще ти каже: е, това са приказки и теории! Я ела в живота да се скараме, да се сбием, да направим сцени! – и ти казваш: да дойда, добре! Ако мислиш, че  това е помощ, ще дойда, но нещо ще се промени ли? Кажи ми? Променя ли се нещо със злоба? Когато не тръгва от вътрешни процеси? Когато не тръгва от святост, любов, истинско смирение, от автентични подбуди?  Нима мога с гневно лице, опънати нерви, изпъкнали вени на врата и свити юмруци да променя хората? Как светът ще се промени така? Нима е възможно да вземеш детето си и да го пребиеш, за да не излезе навън?  Да го биеш, да  всяваш ужас в него,  да му дърпаш косата и ушите и да кажеш: най-накрая накарах детето ми да утихне! Не излезе надолу! Добре, не е излязло. В сърцето му обаче виждаш ли какво става? Знаеш ли какъв вулкан се подготвя да изригне, където  цялата лава ще падне върху теб? Промените не идват така, а молитвата променя човека.

Искам да завърша с молитвата на оптинските старци.

Господи, дай ми с душевно спокойствие
да посрещна всичко, което ще ми донесе настъпващият ден.
Дай ми всецяло да се предам на Твоята свята воля.
През всеки час на тоя ден ме наставлявай и подкрепяй.

Видяхте ли? Каквото и да стане, да го посрещна с душевно спокойствие. Не се казва, че днес всичко ще върви добре. Нищо не знаем, не знаем какво ни подготвя денят от сутринта до вечерта, какво ще чуем – приятно, неприятно, не знаем. Но каквото и да стане, Господи, помогни ми да имам тишина, да имам Теб до мен и да се предам на Твоята свята воля. Предаването означава, че се отпускам, тоест отпускам пружините, които имам в ума ми и не съм стегнат човек, което създава голям стрес, много токсини в организма, голямо напрежение в нервната система, повишаване на кръвното налягане, проблема в стомаха, всички тези неприятни неща и преждевременно остаряваш.

Каквито и вести да стигнат до мен през деня,
научи ме да ги приема със спокойна душа
и с твърдото убеждение, че всичко това е според Твоята свята
воля.

Каквото и да чуя днес, да го приема спокойно и да вярвам, че каквото и да стане, Ти го знаеш и го допускаш, а след като го допускаш, ще излезе нещо добро – внимавай какво казах – това, че Бог го допуска, не означава, че няма да го променя, ако е за мое добро. Не можем обаче да помогнем да се промени нашият живот с негодувание за проблемите, ако не  ги разгледаме хладнокръвно,  спокойно и така да   ги приемем.

Във всички мои думи и дела ръководи мислите и чувствата ми.
При всички непредвидени случаи не позволявай да забравя,
че всичко е изпратено от Теб.

Ние забравяме, много пъти си казвал колко хубаво е това, което говорим, което слушаме, но нещо ни става и след това го забравяме. Мисълта на човека е такава, човек се отнася, забравя, живели сме много хубави моменти в живота, но сме ги забравили в трудния час на изкушението. Всички сме говорили за любов, за прошка, за незлопаметност, но когато дойде проблемът, тогава всичко забравяме. Иначе четем толкова книги. Някой ме попита: чел ли си трети том от еди-кой си отец? Пети том от другия? Да, четох ги и какво стана? Стигнах до трети том, но първи том, първата страница на първия том приложих ли я на дело? Помня ли  поне една страница в часа на изкушението?

Научи ме да постъпвам правилно и разумно с всеки член на семейството ми,
като не смущавам и не огорчавам никого.

Правиш ли това? Тоест да можеш да кажеш, че си изминал деня по такъв начин и не си станал причина някой да бъде наранен, притеснен, объркан? Това е хубаво като усилие, не мисли, че е лесно и нека не те обхваща отчаяние, ако не го постигнеш, защото всички ние огорчаваме другите, а се опитай да  омекнеш малко в теб.

Господи, дай ми сили да понеса умората на настъпващия ден и всички събития през деня.
Ръководи моята воля и ме научи да се кая, да се моля,
да вярвам, да се надявам, да търпя, да прощавам,
да благодаря и да обичам всички. Амин
.

Всички тези неща имат за цел да стигнат до любовта – помогни ми, Господи, да се моля, да търпя, да прощавам и да обичам. Всеки ден да ме доближава по-близо до Божията любов и хората. Ако обикна, ще бъда напълно различен човек; ако обичаш, тогава прощаваш, забравяш злините, които са ти сторили, ако обичаш, се надяваш, покриваш другия, даваш му предимство, не го ругаеш, че ти е взел мястото, че е минал бързо пред тебе, шофирайки, защото и той има своите нерви и проблеми. Но за да обичаш, е необходимо да почувстваш колко много Бог те обича, да те услажда това чувство и това да кара да изтръпне твоето сърце, защото си обично създание.

Нека се молим да разберем Божията любов към нас, да почувстваме, че сме ценни за Бога, че не сме непотребни за Него. Молитвата ще те научи на това, тоест тя ще подчертае благия егоизъм, и  какво ще рече благ егоизъм?- печатът, който Бог е сложил върху теб, това имам предвид, а не че нещо друго егоистично, но съществува и нужда от насърчение към всяка една душа, това, което идва Христос и казва – детето Ми, обичам те! Къде го казва? В душата ни, това имам предвид под благ егоизъм, тоест твоето аз и идентичност, че си уникално същество, човек, душа, който изключително си ценен за Бога. В цялата вселена не съществува човек като тебе, със същите черти, но едновременно с това си личност, която има за цел да се съедини  с всички други хора, да обикнем Бога, да се съединим с Него и да живеем това, което Христос  казва в молитвата на Елеонската планина:  Отче, да бъдат всички едно! – както  ние сме едно, да се обичат и да бъдат съединени. Молитвата ни дава всички тези хубави неща.

Молете се всички да обикнат молитвата, не просто на книга и формално, а да приемем от църковните служби и книги соковете, смисъла, сърцевината. Това, което те крият, ще го разберем по-късно от сладостта, която ще имаме в нашата връзка, от светлината, която ще имаме в нашите очи, от любовта, която ще имаме в нашите сърца, от целувката, която ще даваме един на друг, от единството, което ще имаме вкъщи. Това ще бъде доказателството, както и от влиянието – ако вътрешно сияем  –  което ще оказваме върху  околните. Когато се молиш, в живота ти идват всички тези хубави неща!

превод: Константин Константинов

Реклами