Автор: митр. Антоний Сурожки

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Ние сега още сме осияни от радостта на Възкресението Христово, и на моменти ни се струва така странно, че не всичко наоколо сияе с тази радост: сияе храмът, сияят, светят сърцата ни, а наоколо, когато се огледаш, сякаш все още е предутринен мрак, а понякога е и тъмна нощ. И ето, когато се обръщаме с поглед към всичко заобикалящо ни, трябва да помним, какво се е случило, когато Христос в действителност възкръснал.

Рано сутринта, още преди съмване, жените-мироносици дошли на гроба, и сияещ със светлината на Възкресението ангел, им казал, че е напразно да търсят сред мъртвите живия, напразно е сред хората да търсят Бога, който е възстанал от Своя гроб. А наоколо все още царяла предутринната тъмнина, и обаче тази светлина на Христовото Възкресение, този започващ ден говорели за това, че тъмнината е победена, победена е окончателно и безвъзвратно. Възможно би било още тогава да бъде предвкусван смисълът на думите на един от древните пророци: нощта се приближава към края си, вече съмва! И този ден свети оттогава, жените-мироносици дошли, когато прозвучала едва първата вест за Христовото възкресение, когато само ангелите на небесата, само спасените от тъмнината на ада хора, я възпявали – а оттогава колко хиляди сърца са запалени с тази радост и с тази светлина,колко мисли са просветени с това сияние!

И ето на нас също ни надлежи да влезем в труда и подвига на онези, благодарение на които вестта за Кръста Господен се е оказала не вест за крайното поражение на Бога, истината, доброто, живота, и да се присъединим към онези, които през целия свят пренесли вестта за това, че Кръстът се оказал победа, а не поражение – вестта за Възкресението. Когато за пръв път Христос застанал пред Своите ученици, той им дал мир, мир, от който те така страшно се нуждаели. Току-що си отишъл страшният Велик петък, но те били още погълнати от неговия ужас и неговия мрак. И Христос, като се явил, им дал мир, който вече никой и нищо не можел да им отнеме, мир, който се основавал на увереността в победата и великата радост, вече сливаща се с небесната радост.

А второто Негово слово е: “Както Отец Ме прати, така и Аз ви пращам”. Бог изпратил Своя Син да свидетелства за истината, да ражда и разширява любовта. Христос пратил Своите ученици да примирят света с Бога, ако е нужно – с цената на собствения си живот. Те направили това, и ние сега чрез техния подвиг сме живи: поради това, че те не пожалили своя живот, ние можем да възпяваме Възкресението да се радваме с вечна радост.

И словото, казано им тогава, днес се говори от този храм, където възпявахме Възкресението: ние сме длъжни да влезем в света, в неговия предутринен мрак, с вестта за Божествената любов, с вестта за истината, и да свидетелстваме, че всичко това е Христовата правда. Ето с какво трябва да влезем в увереността, която ни дава Възкресението, в радостта, и в любовта, която тя трябва да всели в нашите сърца. Ако ние не сторим това, ние няма да влезем нито в апостолския труд, нито в замисъла Господен, а ако го сторим, ние също ще станем благовестници и ще донесем радостта на спасението и смисълът на живота до хората, все още намиращи се в предутринна мъгла, а понякога и в смъртна сянка. Амин.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! – ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!

Реклами