Може би най-известната проститутка в историята е византийката Теодора, за която се жени селянинът от Илирик Юстиниан, станал по-късно един от най-великите владетели в историята. В църквата „Св. Виталий” в Равена и сега могат да се видят запазени по чудо мозайки от VІ век. От едната страна е Юстиниан с ореол, макар и жив, обграден от велможи, а от другата е Теодора в кръга на придворните дами. Според придворния историк Прокопий Юстиниан е аскет, а Теодора обича лукса. Той управлява империя от Испания до Персия и пише богословски трактати, а тя крещи на хиподрума и се кипри пред огледалото. Той е православен, а тя е еретичка. Макар че са съпрузи, двамата мълчаливо се състезават кой от тях първи да изпрати мисионери, които да покръстят Куш (сега Судан). Теодора успява да изпревари мъжа си и Куш се обръща към монофизитската вяра, според която Христос имал само една природа – божествена, а не човешка.Този исторически пример е много показателен. Както тялото е тясно свързано с душата, така и плътското блудство е неотделимо от душевното падение. Затова старозаветните пророци често сравняват идолопоклонството на своите сънародници с блудство, измяна на Бога и сношение с чужди и то измислени богове. Блудството предполага двама души, при което единият съблазнява другия, събужда неговите инстинкти и го обладава. По този начин единият увлича другия в своя грях и го кара също да съгреши. Св. апостол Павел, който цял живот се бори със своето „жило в плътта” (2 Кор. 12:7), препоръчва на християните: „Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши” (1 Кор. 6:18). Щом тялото ни е храм на Светия Дух, щом то е осветено с благодатта на тайнствата, щом благодарение на тялото според св. Григорий Палама ние стоим по-високо от ангелите, не трябва да извършваме предателство спрямо Бога и да се отдаваме на хора, които търсят само своето егоистично удоволствие и дори ни заразяват с отвратителни болести. Затова апостолът ни призовава: „Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци” (1 Кор. 7:23). Неслучайно след блудство човек изпитва за момент чувство на срам, на вина, на падение, защото усеща подсъзнателно, че е престъпил границата и е нарушил вложения в нас Божи закон.
Днес борбата срещу блудството е изключително трудна. За разлика от миналото ние живеем в общество на разврата и безбожието. Романите, киното, телевизията, интернет денонощно ни натрапват стил на поведение, който е чужд и враждебен на чистотата и вярата. Но с Божията помощ ние можем и трябва да победим както външните съблазни, така и вътрешните нагласи. Във визията си на небесния Йерусалим – рая, св. Йоан Богослов съзира радостното множество на спасените, които берат благоуханни плодове от дървото на живота и влизат в града с песен и благодарност. И той продължава с болка: „А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа…” (Откр. 22:15). Тук блудството е приравнено с най-страшните престъпления, внушавани от „бащата на лъжата” – дявола.
Нашата майка – Църквата, предлага брака като най-сигурно лекарство против блудството. Разбира се, има и друг път, не по-малко и не повече спасителен – това е доживотното девство, но то не е дадено на всички. То е особена харизма за малцина избраници. Срещал съм хора, които са родени да бъдат монаси, а се женят и цял живот измъчват себе си и околните. Срещал съм хора, които са родени да бъдат женени, а се замонашват и се терзаят за погрешното си решение. Ако човек не е в състояние да направи правилна самопреценка и да реши кой път да поеме – на девството или семейството, трябва да потърси съвет от вещ духовник, каквито все още има в България. И най-важното – щом поеме веднъж по избрания от него път, не трябва да се обръща назад (Лука 9:62). Трудно може да се спаси както оженил се бивш монах, така и замонашил се бивш семеен. Но има и по-трагични случаи, когато монах блудства и съблазнява мнозина или когато женен се въздържа и довежда съпругата си до истерия и отчаяние. Руският класик Максим Горки разказва в „Моите университети”, че изгубил вярата си, след като станал неволен свидетел на разврата на някакъв уважаван руски архимандрит.
