Наркотикът на мислите

Автор: архим. Андреас Конанос

Постоянно говорим,

постоянно искаме да говорим, да чувстваме, че умът ни мели разни понятия, мисли, събития, които преживяваме и не можем да ги оставим, много се затрудняваме да ги оставим, да мирясаме малко, да се успокои бурното море, да видим ясно дъното, да видим ясно и повърхността, тишината и хармонията. Ние обаче не издържаме това. Такава е нашата епоха, много шумна, много говорим, мислим за много неща и не се спираме.

Сещаш ли се, когато казваше, че влизаш у вас, пускаш телевизора, но не непременно, за да видиш нещо, а просто да слушаш нещо, защото чувстваш, че когато слушаш нещо, домът е пълен? Обаче домът ти е пълен, дори когато е празен откъм звуци, картини и образи. Той е пълен с Божието присъствие, въпреки че телевизорът е спрян. Ние обаче не сме се научили на това, не можем да го живеем и искаме постоянно да гледаме и да слушаме нещо. Някои заспиват при пуснат телевизор само и само заради това усещане. Или влизаш в автомобила и първото ти движение е да пуснеш музика, да чуеш новини, да чуеш нещо. Не понасяш мълчанието, изобщо не издържаш това, защото не съществува безмълвие в ума ти. Дори да спреш да правиш нещо, умът няма да спре заедно с теб, а ще търчи, ще мисли.

Казват, че през ума ни на ден минават близо 60 000 мисли.

Средностатистическият човек. През ума ни минават понятия, мисли, събития, случаи, идеи и това създава в нас едно лъжеусещане, не ни оставя да почувстваме този покой и тишина, които са съществували преди Бог да създаде света, този покой, който води до сътворение. Когато се успокоиш, след това ще можеш да сътвориш нещо много хубаво. Преди всяко велико изобретение, откритие, съставяне на някакъв текст, музика е предшествало мълчание, което е извор на вдъхновение, където си седиш, мислиш, успокояваш се, т.е не мислиш, а изглежда, че мислиш. Защото, когато не мислиш и си в покой, тогава Бог отразява Своето лице върху тихата повърхност на твоята душа и всичко ти се струва много хубаво.  Ще кажеш: „Това не става при нас! Аз, когато съм на тихо място – казва някой, – се подлудявам, умът ми не спира!“ И това е нещо добро, не прéчи. Знаеш ли кое е доброто? Че чрез мислите, които изплуват на повърхността, виждаш кой си. Седни малко на спокойствие в една стая и си кажи наум: „Няма да мисля за нищо! Ще се успокоя, ще утихна!“

Това, което светците казват за безмълвието – чувал си това понятие исихазъм, т.е. светците, които посветили живота си на това да не правят външни неща, а се отдали на безмълвие. Ако го направиш, ще видиш за колко неща ще започнеш да мислиш в онзи час – за разни събития, случки, телесни нужди, глад, жажда, ще искаш да съблечеш горната си дреха, да станеш да пиеш вода, да направиш нещо, ще си припомниш някакво обаждане, което трябва да направиш. Нещо, което са ти казали, нещо, което желаеш. И докато се опитваш да умириш твоя ум, няма да може да се успокоиш. Защото умът така е свикнал, свикнал е да търчи, да странства, да скита, да не спира, да мисли и добри, и лоши неща, докато Бог го е създал като езеро, което трябва да утихне, неговите води трябва да се очистят, за да видиш какво криеш в себе си, твоята красота, Божията воля да се отрази в тебе и ясно да я видиш. Това ще стане сред безмълвието.

Определени пъти те обхваща такава  паника

и искаш да намериш решение на твоите проблеми сред паниката. Е, нима някога е възможно това? И след това идваш и казваш: „Дай ми някакво решение, което да приложа на дело.“ Аз ли да ти го дам? Решението съществува в теб. Божията воля иска да се отрази в теб, но ти не си готов да приемеш това отразяване, защото в теб съществува голям „трафик”, голям смут, голяма паника и Бог говори толкова тихо, шепне на душата ни, че за да се чуе този шепот, трябва да се отдадеш на пълно безмълвие. Ако например излезеш сред природата, седнеш спокойно и не правиш нищо, а просто утихнеш, знаеш ли колко голяма полза ще има за душата ти? В онзи час, докато нищо не правиш, правиш. Това, което казала една монахиня, която дълги години се подвизавала, бидейки затворена в една килия, и някой я попитал: „Какво правиш, като седиш тука?“ И тя отговорила: „Не седя, а пътувам! Седя, тялото ми е седнало, но душата ми пътува, пътувам, освещавам се, облагодатявам се, укрепвам, помъдрявам, Бог ме прави мъдра, дава ми Неговата мъдрост и красота.“

Може да видиш това, стига малко да утихнеш. Затова много хора обичат природата. Познавам една госпожа, която, когато в дома си чувства напрежение и умора, оставя всичко, взема автомобила и отива в своята вила, където има градина, сяда и слуша само земята, птичките, бруленето на вятъра в дърветата, листата, тишината и това действа много изцеляващо върху душата. Затова Бог ни е довел в един тих свят, сложил ни е в една тиха, спокойна природа, където сутрин, когато се събудиш, виждаш слънцето да изгрява постепенно, нищо не става рязко, птичките чуруликат, дърветата хвърлят своята сянка, слънчевата светлина постепенно попада върху твоето лице, но всички тези движения става по един тих и нежен начин.

В тишина и спокойствие идва и се открива красотата на Бога,

красотата на душата ти. Затова често има хора, които се излекуват, престоявайки няколко дена в някой манастир. Има хора, които се терзаят от употребата на наркотици, опиати, спиртни напитки, алкохолици, които, когато отидат за малко някъде, т.е. се отдалечат и се успокоят, тогава си помагат сами. Естествено в началото се подлудяваш, защото действа синдромът на абстиненцията, където не издържаш без твоя наркотик и твоят наркотик не е само обикновеният наркотик, а и наркотикът на мислите – не мога да седя мирен, искам моя наркотик, тоест дай ми да гледам филми, да гледам новини, дай ми да слушам музика, това е моят наркотик, не мога без тези неща! Обаче и без тях в теб съществува музика, райска мелодия, красота, която, за да се прояви, е нужна тишина, за да се чуе в теб. Ти не си свикнал с това, нито аз, много е трудно, трудно е да седиш и да утихнеш. Да седнеш и да влезеш в съприкосновение с Извора.

Трудно е да седнеш и да слушаш твоето дихание без да се намесват паразитите на твоите помисли, които те подлудяват. Няма да можеш да утихнеш и ще имаш разни мисли, ще изпадаш в меланхолия, ще се връщаш в миналото, ще гледаш бъдещето и настоящето постоянно ще ти отбягва – настоящето, в което Бог обитава и се явява. Тук, тук и сега присъства Бог. Направи нещо много просто, както казваше един мой приятел: „Аз използвам моментите на спокойствие, които ми дават светофарите – когато отивам на работа и се връщам, минавам през общо 20 светофара и докато автомобилът е спрян, се опитвам да спра моите мисли, да не мисля много неща, да утихна.“ Тоест представи си екрана на твоя ум, мислите на ума ти, който да не мисли за много неща, а да утихва. Първоначално влез в храма на твоето тяло – нали нашето тяло е храм Божий? И тъй, влез в този храм и заеми място, не изричай молитва, а заеми едно място, седни, утихни и се вслушай в твоето сърце и дихание и се успокой. Колко време ще останеш на светофара – една, две минути? Въпреки това, тези 20 минути, когато чакаш на светофарите, означават, че 20 минути на ден ще чувстваш спокойствие. „И какво да правя в онзи час?“ Нищо не прави! Остави Бог да направи! В онзи час Бог може да ти даде някакъв знак за Своето присъствие, може да те накара да почувстваш, че твоят автомобил е препълнен – дори нищо да не се чува отвън.

Съществува Някой до теб, Който ти дишаш, в Който си, Той е в теб,

„защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме” (Деян. 17:28). Не се ли казва така? В Бога сме, в Него ходим, чрез съществуваме Него, за Него съществуваме. Е, това спокойствие на светофара ще ти помогне да почувстваш тази нежна милувка на Бога за няколко минути. Няма проблем, ние не сме аскети, монаси, ти може да си, но повечето от нас не са и „крадем” малко време, дори от паузите на светофарите, за да утихнем, да се успокоим и след това можем да видим много неща, можем да се помолим, да почувстваме Бога, да отморим нашата нервна система, където нашият ум постоянно се изтърква от толкова суетни, непотребни, изморителни неща, горчилки от миналото, мисли, които те задавят. Остави ги, остави ги да изчезнат и кажи: „Няма да правя нищо! Нищо няма да  мисля.“ И в това нищо Бог ще дойде и ще ти каже: „Сега, когато намерих твоето сърце в безмълвие, сега, когато живееш това, което казвам: „Застанете и познайте, че Аз съм Господ Бог ваш“!- спрете, – казва, направете пауза в живота си, прекъснете вашата свръхактивност, и когато спрете да действаме така болно, прекомерно, напрегнато, тогава ще познаете и почувствате Моето присъствие и ще Ме разберете.“ Защото човек реално е едно тихо създание и по своето устройство той трябва да бъде спокойно и тихо създание.

Нашата технологична епоха и цивилизация са ни направили свръхактивни,

постоянно в движение и безспирни. Когато обаче живееш това, ще дойде момент, когато ще разбереш много неща и ще чувстваш думите на много свети хора, които казват, че в крайна сметка сред молитвата в безмълвието се чувстваш сякаш си ваканция на екзотични места, чувстваш голямо богатство, чувстваш радост от нищото, докато нищо нямаш, чувстваш, че притежаваш всичко, докато нищо не правиш, чувстваш, че си много полезен. „Нищо не направих, но се почувствах полезен, защото сега мога да ти бъда полезен.“ В какво? Първо, няма да те изморя. След покоя, който ще почувствам, ще дойда при теб и ще бъда по друг начин, няма да имам смут, който да ти предам, няма да имам нервите, с които да те натоваря, няма да имам враждата, която да изкарам върху душата ти и да те разстроя. Ще бъда по друг начин и това е голяма полза за тебе. Тоест, в даден момент човек сяда в безмълвие, отдава се на молитва и след това се връща по-красив, по-тих, по-мирен при своя човек. Имаш ли това? Велико нещо е.

Не е достатъчно да кажеш: „Излизам от дома, печеля пари и ги нося вкъщи!“ Нося пари, но заедно с парите нося и нерви, и гняв, и караници, и кавги. Въпросът е как заедно с парите да пръскаш и мир в дома си. Това не ти го дава нито офисът, нито работата, нито търчането, а спирането – да се научиш да спреш, да се отдадеш на безмълвие, както Господ правил – нощем ходил по пустинни места, на Елеонската планина и се молел в безмълвие и тишина – нещо, което учениците не можели да направят лесно, за това се казва, че умът им бил натежал, мислели за други неща и не разбирали. Господ обаче знаел ползата от безмълвието и голямата помощ, която то дава…

превод: Константин Константинов