Старецът познаваше добре г-жа Патерас и веднага започна да говори с нея. По разговора им разбрах, че той е от Кападокия. В гърлото ми застана буца, а и да исках, не можех да говоря. Само стоях в полусянката, слушах и плачех. Госпожата му каза, че само минаваме и че спряхме, за да си вземем благословия и да оставим някои неща. Също така му каза, че съм йеродякон от Америка. Старецът й рече, че болната й дъщеря (монахиня) Ирина е идвала два пъти от (манастира) „Свети Мина“, видяли са се и са разговаряли на духовни теми.

В един момент каза на госпожата:

– Бог те обича. Длъжни сме и ние да Го обичаме.

– Не се съмнявам, но имам много проблеми и трудности, и със семейството, и с болестите.

– Блазе ти. Бог ти показва много любов. Бих искал да те познавам преди болестта на мъжа ти и на дъщеря ти.

– Защо, геронда?

– Кажи ми, преди болестите и мъките, правеше ли това?

И с ръката си направи жест, като да си червисва устните.

– Да, гримирах се!

– И носеше това?

И посочи ухото и врата си.

– Да, и обеци носех и огърлици!

– И украсяваше косата си и играеше на карти?

– Да, геронда. Косата си я правех при фризора, понякога и карти играех на забавите с моите приятелки, и в казиното ходех от време на време!

– А сега, как така не се гримираш, и носиш забрадка, и в казино не влизаш, а само тичаш по църкви и манастири?

– След толкова болести и мъки, да не би да съм луда да се докарвам и да ходя на забави, с болен мъж, болна дъщеря, а другата ми дъщеря с домашни проблеми?

– Обича те Бог, обича те. Затова те облажавам. Аз нито веднъж не съм казвал на Бога: „Христе мой, защо?“ – и в този миг повдигна ръката си, която беше отсечена до лакътя. – Бог ми взе ръката. Не ми е била нужна. По-добре с една ръка в рая, отколкото с двете в пъкъла. Как ни милва добрият Бог. Той ме обича. Знае от какво имам нужда. Да, нито веднъж не се оплаках, не казах, защо ми взе Бог ръката. Благодаря Му. И да Му благодариш. Да славиш Бога за всичко.

– Благодаря Му, геронда, и Го славословя. Но съм човек. Моли се за мене.

– Всички ми казват да се моля за тях. Аз бедният, грешният, да се моля. Сега да се моля за г-жа Катина (така се обръщаше към г-жа Патерас).

Както беше прав, повдигна дясната си ръка и очите към небето и с насълзени очи се помоли:

– Иисусе мой, най-сладък Христе мой. Аз, червеят, грешникът, Те моля за твоята рабиня Катина. Изпрати й Твоя Пресвети Дух в сърцето й, в ума й, в душата й. Просвети я, вразуми я, утеши я, изцели я, укрепи я. Да, чуй ме, Господи на милостта, не отхвърляй молитвата ми.

Докато казваше това, разбрах, че наистина се моли с умиление, лице в лице. След това се обърна към г-жа Катинго и й каза:

– Бог чу моята смирена, скромна молитва. Сега ще зарадва г-жа Катина. Взима телефона. Звън,звън,звън, продължава да звъни. Телефонът звъни: звън, звън. (Казвайки това, старецът правеше жестове, все едно, че взема телефона и се обажда. Правеше всичко това, разбира се, без да има телефон.) Телефонът звъни: звън, звън. Няма отговор. Катина я няма, Катина спи. Телефонът звъни. Бог вика: „Катино, дъще моя Катино“. Катина не вдига слушалката. Катина я няма, отишла е да шета. Добре, питам те, каква полза от всичките тези процедури? Аз, бедният, да се моля. Бог да получи връзка (телефонна). Телефонът да звъни, а Катина да не вдига слушалката.

Всички присъстващи слушахме това и въздъхнахме, като разбрахме, какво искаше да каже старецът.

източник: http://www.povardarska-eparhija.org.mk, превод: Мартин Димитров

Реклами