Автор: старецът Филотей Зервакос

Св. Григорий Двоеслов, като нарича човека „дърво, което се познава по плодовете”, казва:

„Покаянието може да се познае по плодовете, а не по листата или корена, защото и Господ прокълна дървото, което имаше листа, но беше ялово”. Той не приема изповед само на думи, без плодове, защото това е само едно измъчване на тялото.

За да се покаем  е нужно да знаем за какво трябва да се каем.

Грехът на маловерието е най-разпространен. Нерядко маловерието преминава в пълно безверие, въпреки че човекът, който боледува от него, често и за дълъг период посещава богослуженията и прибягва към изповедта.

В това състояние маловерният не се отказва от съществуването на Бога съзнателно, но все пак се съмнява в Неговото всемогъщие, милост или промисъл.

Със своите постъпки, навици, с цялостния си начин живот, той противоречи на вярата, която изповядва на думи. Такъв човек никога не се задълбочава, дори и върху най-простите догматически въпроси, като се страхува да не загуби наивните си и често неточните си и примитивни представи за християнството, които по-рано е придобил.

Като превръщат православието в домашна традиция, в сбор на външни обреди и жестове, или като го свеждат до наслаждение на прекрасните църковни песнопения, на начина по който светят свещите, т.е. до наслаждение на външната красота, маловерните губят това, което е най-драгоценно в Църквата – нашия Господ Иисус Христос.

За маловерните благочестието е тясно свързано с естетичните, страстните, сантименталните емоции: то лесно се адаптира към егоизма, суетата и сантименталността.

Хората от този тип търсят похвали и доброто мнение на духовника за тях. Тези хора много често по време на изповед се оплакват от другите, искат да покажат своята „праведност”. От това сладникаво-лицемерно „благочестие” те лесно в падат в раздразнителност и гняв спрямо ближните.

Такива „праведници”, които не виждат в себе си никакъв грях, често пъти показват бездушие към онези, които ги обкръжават, биват егоистични и лицемерни, живеят само за себе си, смятайки, че въздържанието от греха е достатъчно за спасението.

Религиозното самодоволство и самоуспокоение са изобщо най-главните показатели за отдалечеността от Бога и от Църквата.

източник: http://preminportal.com.mk/content/view/7835/56/, превод: Мартин Димитров

Реклами