Обожението — непрестанно и безкрайно възрастване в Бога

Автор: проф. д-р Здравко Пено

Евхаристията — връзката с Бъдещия век

Обожението — непрестанно и безкрайно възрастване в Бога

Обожението, което е донесъл въплътилият се Бог, се дава чрез енергиите на Светия Дух в светите тайнства и се осъществява като непрестанно движение към Бога. Обожението на човека е благодатно обожение[3], така че човешката природа остава и след това онова, което е, не става божествена. По думите на св. Максим онези, които се обожават, стават богове не ״по природа“, а ״по благодат“[4], защото в събитието на обожението остава разликата по същност между несътворения Бог и сътворения човек. Обожението също така означава, че в човешката природа, макар и тварна, не властва никакво разделение, а съборност и единство, което прави всеки човек достоен за званието личност, достоен за Божественото осиновление.

Обожението се отнася преди всичко към Бъдещия век, когато синовете на Възкресението очевидно ще се обожат и с тях вечно ще пребивава Онзи, Който дарува на нашата природа божествена слава и сияние. Причастниците на нетварните Божии енергии ще станат не само безкрайни, но и безначални (по благодат)[5], по подобие на Бога, тъй като началото и краят се отнасят само към онова, което по своята воля остава извън общение с Бога. Онези, които чрез благодатта на Светия Дух са преодолели границите на греха, тлението и смъртта, влизат в сферата на безграничното, т. е. на божественото[6]. Св. Максим подчертава, че Бог с благодатта на обожението ще проникне достойните, но и светиите също ще проникнат Бога, ״придобивайки вместо себе си целия Бог, а като награда за своето възхождане към Него те придобиват самия Бог, Който им се прилепва, подобно на душата с тялото“, така че всеки светия ще бъде ״изцяло Бог с душа и тяло, с благодатта и сиянието в него на Божествената слава“[7]. В Бъдещото царство Бог ще стои сред тези, на които е дарувал наградата на небесното блаженство, и между Него и достойните няма да съществува нищо, което да ги разделя.

Когато Църквата достигне пълния ръст, който й е отредила Божията воля, тогава царството на този свят ще стане царство на Господа нашего и на Неговия Христос (Откр. 11:15). Църквата Христова ще засияе с вечната слава като Царство Небесно и ще се види, че тя е истинската основа на съществуването на света. Животът в Църквата ще се открие като брак, който ще въведе всички верни в ново небе и нова земя, на които обитава правда (2 Петр. 3:13), където властва Онзи, Който е бил, Който е и Който иде (Откр. 4:8), Онзи, Който изпълня всичко във всичко (Еф. 1:23). В бъдещия живот всички светци заедно с ангелите и цялото творение непрестанно, във вечната Литургия на Божието царство, ще принасят слава и поклонение на Отца и Сина и Светия Дух, ще отдават чест и хвала на Господ Христос — Царя на Славата, Който е същият вчера, и днес, и вовеки (Евр. 13:8).