Животът в Бъдещия век — вечно съществуване в Христос

Вечното битие (съществуване) е преди всичко израз на Божията воля за света, която Господ Христос е възвестил, като казва, че иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан. 5:28-29). Тези думи са свидетелство, че всички хора без изключение ще възкръснат, но не всички ще възкръснат за живот, защото по думите на Христос само онези, които са изпълнили Неговото слово и са повярвали в Онзи, Който Го е пратил, ще имат живот. Всеки, който вярва така, на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот (Йоан. 5:24).

При всеобщото възкресение според св. Максим едни ще бъдат съединени с Бога и ״ще се уподобят Нему чрез благодатта на обожението“[3], т. е. съединени с Бога по благодат (κατά χάριν), a други ще останат извън благодатта (παρά χάριν). Едни ще бъдат обожени по енергиите, които са придобили в своето битие, а други, които са се противили на Божията воля, ще останат извън благодатта и за тях обожаващият огън на Светия Дух ще бъде непоносим. Праведните ще наследят Божието царство, а грешниците ще бъдат предадени на втора, вечна смърт[4].

Вечният ад — отхвърляне на общението с Бога

Този, който не приеме истината за Христовото Възкресение, може да продължи своето отлъчване във вечността. Противенето, за което става дума, не е насочено само против Бога, но и против всички Божии творения. Затова вечното съществуване на творението в общение с Бога е ад за тези, които мразят Божиите блага и които искат да изчезнат и хората, и творението. С други думи, адът предполага отхвърлянето не само на Бога, но и на всичко сътворено. Отхвърлянето на Божиите творения е противене на Бога и отхвърляне на Божията любов, защото Господ Христос се е отъждествил с всяко Свое творение. Затова и казва: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили (Мат. 25:45).