Всеобщото възкресение и животът в бъдещия век

Автор: проф. д-р Здравко Пено

Според св. Григорий Богослов човечеството преминава през три периода, всеки от които завършва със сътресения. Първото сътресение е преминаването от идолите към закона, второто е преминаването от закона към Евангелието, а третото е преминаването от този живот към другия — вечния живот. Новият живот ще настъпи, когато се осъществи третото раждане, т. е. раждането при всеобщото Възкресение[1].

Христовото Възкресение — залог за всеобщото възкресение

При Второто пришествие и чрез всеобщото Възкресение Господ Христос ясно ще покаже, че Той за умрелите стана начатък (1 Кор. 15:20; срв. 1 Кор. 15:23) и Първороден между многото братя (Рим. 8:29), които принадлежат към събора и църквата на първородните (Евр. 12:23). Неговото Възкресение ще се покаже като залог за Възкресението на човешката природа и на всички, които вярват в Него: Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (1 Кор. 15:21-22).

Плодовете на Възкресението — победата над смъртта и вечният живот — ще се открият в пълнота и ще засияят в цялата си слава в края на историята. В този живот, макар тлението да се унищожава в благодатта на Възкресението, хората и след това умират и смъртното тяло се разпада, за да бихме могли по думите на св. Атанасий ״да постигнем по-доброто Възкресение“. Смъртта в нашия живот няма последната дума, защото ״както семето, което пада в земята, така и ние с разпадането на тялото не изчезваме, а биваме посяти, за да възкръснем, понеже смъртта е унищожена чрез благодатта на Спасителя“[2]. Само в невярващите властват скръбта и страхът от смъртта. За тях смъртта е катастрофа, тъй като надеждата им се ограничава само до сегашния живот. Според св. Григорий Нисийски ״този, който се подчини на което и да било сътворено, погрешно се определя с него, а не със спасителната надежда в божественото“[3].

Всеобщото възкресение — възкресение и на тялото, и на душата

Всеобщото възкресение ще бъде възкресение на целия човек — и на тялото, и на душата. Тази тайна е възвестил апостол Павел в Послание до Коринтяни: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното — да се облече в безсмъртие (1 Кор. 15:51-53). Св. Макарий казва, че ״колкото някой се удостои чрез вяра и ревност да участва в благодатта на Светия Дух, толкова ще се прослави и неговото тяло в деня на Възкресението“[4].

Следователно вярата в Христовото и във всеобщото възкресение не е вяра в мъглявия задгробен живот и в безсмъртието на душата. Учението за безсмъртието на душата е несъвместимо с вярата в Христовото Възкресение. Нещо повече, за вярата в безсмъртието на душата не се нуждаем от вярата във Възкресението, защото, ако душата е безсмъртна по природа, то не е било необходимо нито Въплъщението, нито Възкресението на Христос. В общението на любовта между душата и Бога, по думите на св. Макарий Египетски,״Той е Бог, а тя не е бог. Той е Господ, тя е рабиня. Той е Творец, тя е творение… Между природата на Бога и природата на душата няма нищо общо“[5]

Светият Дух в делото на всеобщото възкресение

Особена роля в приемане плодовете на Възкресението и в новото общение с Отца има Светият Дух. В Него Възкресението на Господ Христос от обективно историческо събитие става лично събитие за всеки вярващ. С други думи, в Светия Дух се уверяваме, че Господ е възкръснал и че и ние ще възкръснем с Него. Посредством Светия Дух историческият Христос става наш личен Спасител, а Неговото Възкресение — наше лично Възкресение.

От Христовото Възкресение до установяването на Божието царство Бог се стреми свободно в Светия Дух да осъществи общение с човека и света. Пътят, който се отваря след победата на Господ Христос над смъртта, са обожението и свободата в Светия Дух. Самите творения съществуват заради обожението и заради него, според учението на св. Максим, те са приведени от небитие в битие[6].