Автор: проф. Илия Цоневски

Преподобни Максим Изповедник е роден около 580 г. в Константинопол в знатно семейство. След като получил много добро образование, бил назначен около 610 г. за първи секретар при двора на император Ираклий. В двореца обаче започнала бързо да се шири монотелитската ерес, създадена от императора и Константинополския патриарх Сергий. След като излязъл указът на императора в подкрепа на монотелитството, преп. Максим, голям негов противник, се принудил да напусне длъжността си и постъпил в 613—614 г. в уединената Хризополска обител до Халкидон. Неговото смирение и подвижническият му подвиг му спечелили любовта и уважението на братята. Избрали го за свой игумен, но той се отказал от тази чест. Продължавал да води смела борба против монотелитството. Поради нахлуването на персите и засилването на ереста, а и за да може по-успешно да води борба против нея, в 632 г. св. Максим отишъл в Александрия, а оттам в Картаген, където останал по-дълго време. И оттам водел още по-смела борба против монофизитството и монотелитството.

В 645 г. в Картаген водил успешен спор с бившия Константинополски патриарх Пир I и го убедил да се откаже от монотелитството, макар че по-късно той отново се върнал към него. В Рим св. Максим убедил папа Мартин I да свика в 649 г. Латеранския събор, който осъдил ектезиса на император Ираклий и типоса на император Констанс и решително защитил църковното учение за двете воли и действия в Христа. По искане на озлобените монотелити в 653 г. преп. Максим и ученикът му Анастасий били изпратени под стража в Константинопол. След дълги изтезания били осъдени на заточение. В 655 г. преп. Максим бил изпратен в крепостта Визия в Тракия. И в изгнание не бил оставен спокоен. Продължавали да го изтезават и да го принуждават да признае правотата на монотелитството, но напразно. В 662 г. преподобни Максим трябвало да се яви отново на съд пред събор в Константинопол. Подложен бил отново на изтезания. Накрая бил осъден на изгнание, след като му бил отрязан езикът и отсечена дясната ръка, за да не може да проповядва и да пише. Същата участ постигнала и ученика му Анастасий. Наскоро, на 13 август 662 г., преподобни Максим починал.

източник:  „Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели“, С. 1986, с. 451., проф. Ил. Цоневски