Автор: св. Макарий Нотарас

Възражение: Има благочестиви християни, които не знаят Писанията и като видят някой християнин да се причастява често, те го възпрепятстват и упрекват, като казват, че това е само за свещениците; ако искаш да се причастяваш често, казват, стани и ти свещеник.

На такива ще отговорим не с наши думи, а с думи на Светото Писание, Свещените Събори, думи на някои светци и учители на Църквата. И казваме, че служението на свещениците се състои в това, да подготвят и предлагат Божествените Дарове, като органи на Светия Дух; и да предстоятелстват пред Бога за народа. Освен това, да изпълняват и други свещенодействия, които не могат да бъдат извършени от друг, който не е свещеник. По време на причастяването, сиреч, когато трябва да се причастят, няма никаква разлика между свещениците и миряните, или монасите. Освен единствено това, че свещениците преподават Тайните а миряните ги получават; и че свещениците се причастяват в светия олтар, непосредствено от чашата, без лъжичка, а миряните и монасите, извън олтара и чрез лъжичка.

* * *

Удивлявам се и недоумявам, ако се намират такива свещеници, които връщат пристъпващите към Тайните. И даже не се замислят, че лъжат с думите, които самите те казват. Понеже самите те в края на литургията призовават на висок глас и поканват всички вярващи с думите: “със страх Божий, вяра и любов пристъпете”, или, приближете се за да приемете Тайните; и след това, пак самите те да се отричат от своите думи и да прогонват идващите за Свето Причастие. Аз не зная как да нарека това безредие.

Възражение: Отново някои говорят, че ето, св. Мария Египетска и много други пустинници и аскети, само веднъж през целия си живот се причастили и това не им попречило да станат светци

На тях ще им отговорим, че нито пустинниците са управлявали Църквата, нито Църквата е създала каноните за еримитите, както казва Апостолът: “Законът е установен не за праведник, а за беззаконници” (1 Тим.1:9).

* * *

Освен това, ако тези пустинници са имали възможносттта да се причастяват, но не са се причастявали, то те се осъждат като нарушители на свещените канони и като пренебрегващи Божествените Тайни. Ако не са имали тази възможност – то те са невинни.

Възражение: Някои казват, че Светото Причастие е нещо велико и страшно и за него е необходим живот свят, съвършен и ангелски.

Че тайнството на Божественото Причастие е велико и че за него е необходим живот свят и чист, никой не се съмнява. Но при това, думата “свят” означава и много други неща. Свят е само Бог, понеже светостта му е естествена, а не придобита. А хората, които са се удостоили със Свето Кръщение получават святост поради присъствието на Бога. И затова се наричат свети, понеже са приели освещаването чрез благодатта на Пресветия Дух, от възраждане свише. При всичко това, понеже са се причастили със Светото Тяло и Кръв на нашия Господ, получават винаги освещаване от божествените тайни, и колкото [повече] се приближават към Бога, чрез спазване на Господните заповеди, толкова повече осветени, се извисяват в светостта. Които пък се отдалечават от Бога чрез незачитането на заповедите, толкова изостават в светостта и [биват] завладявани от страстите и злото се увеличава в тях. Понеже злото не е друго, освен лишение от добро.
* * *
Не е дързост да се пристъпва често, а е недостойно дори веднъж в годината да се пристъпва. Ние сме толкова безумни и окаяни, че извършвайки хиляди грехове през годината, въобще не се погрижваме [да ги изповядаме], мислейки че за нас е достатъчно да не се осмеляваме често [да се причастяваме] и пропускаме Тялото Христово, поругавайки Го [по този начин].

Из „Душеполезна книга за постоянното причастяване с пречистите Тайни Христови“, св. Макарий Нотарас, архиепископ на Коринт, под редакцията на св. Никодим Светогорец, 1783 г., превод: Тодор Енчев