Автор: Мартин Димитров

Нямах намерение въобще да се занимавам с пасквила, който Агатонийският епископ  пусна вчера по медиите. На фона на новината за намерените нетленни мощи на отец Георги Калчу считам, че словоблудството на игумена (няма да го назовавам и по име, защото носи и срами името на велик светия) би оцапало страниците на сайта.

Но все пак.

Отварям фейсбук и виждам, че в една група се е разразило страхотно плюене по адрес на отец Василий Шаган под публикацията с отвореното писмо. Разлютена християнка грозно го обвинява в сервилност пред митр. Кирил.  Друг пък скандално нашумял от телевизията със сексуални пикантерии монах държи сметка къде отивал наемът от сергиите пред „Св. Николай”.

Не знам къде отива въпросният наем, има си финансови ревизори в митрополията, нека да проверят. Искам да коментирам нещо друго.

Малко факти.

Отец Василий Шаган пристигна във Варна в края на 90-те години на миналия век. Започна да служи в малка енория на краен квартал с население от около 2000 души. Благодарение на неуморната си пастирска дейност, беседи и духовно обгрижване за доста кратко време успя да събере голям брой младежи около себе си. Митрополит Кирил не беше глупав човек и видя, че разполага с надарен и способен свещеник, който си струва да бъде изместен да служи в централен храм, за да може да е полезен за повече хора. В същото време след 10-годишна съдебна битка о. Димитър Стоев успя да върне сградата на Етнографския музей на Варненска митрополия, а о. Василий превърна тази сграда в това, което вече всички познаваме като Духовно-просветен център „Св. архангел Михаил”. Както се видя и впоследствие о. Василий беше полезен и за имиджа на владиката пред обществото, защото не една и две духовно-културни инициативи тръгваха именно от неговата енория под шапката на Варненска митрополия. В какво състояние в момента е неговата енория? Една от малкото енории във Варненско, където кипи живот.

Но това поражда и завист. Поражда завист най-вече в онези, които са свикнали да „живуркат” в свещеническата си служба, хора, които прекарват служението си от треба на треба.  У „пастири”, които пасат повече себе си отколкото някой друг, защото рядко имат духовни чеда. Те почват и да разпространяват и слухове, с които да дискредитират достойно вършещите служението си свои събратя, като ги петнят като кариеристи, подмазвачи и т.н. Такива завистливи свещеници не виждат нищо друго освен външното, ревнуват за придобивките като уважение от християните, уважение от обществото, а ревнуват и за материалните облаги на службата в централен храм на голям град.

Имам лоша новина за тях.

Борбата за „нов морал“ не е само на Шаган, Фотакиев, трети или четвърти. Това е волеизявление на варненската църковна община, която открито заяви, че не заслужава компрометиран митрополит като свой духовен архипастир. Да, същият този кандидат – митрополит и „доктор по омилетика“ може да си напазарува някакво уродливо „послушание“ от завистниците, но трябва да им кажем, че същите си правят сметки без кръчмар. Ако техният фаворит стане митрополит, нека да не си мислят, че ще преуспеят духовно и материално. Причината и сега да не са успешни се крие в тях самите – или толкова си могат, или се ленят. Да не си мислят, че с магическа пръчка хората ще започнат да се стичат към тях. Това няма как да стане, защото народът иска от свещеника преди всичко отношение, грижа и най-вече истинска вяра. А и никой не обича предателите.

Реклама