Постът предполага не само въздържане от една или друга храна, но и усилена молитва, четене на духовна литература и много други неща. Как да се пости, ако работата отнема всичките ни сили и цялото ни време? Отговарят свещениците.

„Да не скатаваме”

прот. Фьодор Бородин, свещеник при храм „Св. безсребреници Козма и Дамян”, Москва:

За християнина всяка работа не е просто едно заработване на пари, което няма отношение към вярата му. За християнина всяко дело е дело пред Божиите очи. Християнинът се учи в училище, в университета, труди се на работното място – все пред Божиите очи, и е длъжен да прави всичко възможно най-добре, колкото силите му позволяват. Тогава това ще бъде християнско служение и подвиг. И може да се започне например с това, да се скатава по-малко на работа.

Много хора, които работят зад компютъра, всъщност просто седят и си играят. Това се възприема по същия начин, както в Съветския съюз се възприемаше кражбата на обществена собственост, то ест като „нищо страшно”. Но в действителност не е така.

Трябва да започнем да възприемаме работата си като служение. Може би не буквално, но все пак като един вид служение. Правиш счетоводни отчети? Направи ги идеално, така че на този фон да можеш да разкажеш на колегите си нещо за Христос. Защото ако аз се скатавам като счетоводител, то надали моят колега ще почне да слуша нещо за вярата ми.

Разбира се, освен това може да се четат молитви в обществения транспорт. В метрото, в автобуса, ако колата попадне в трафик – това е толкова изтощително време, когато човешките мисли обикновено летят от един човек към друг, или от един предмет към друг и времето преминава напразно. А то може да се запълни, да речем, или с Иисусовата молитва, или с четенето на някоя полезна книга. Или да затворим очи в метрото и да послушаме например авва Доротей, или старец Силуан.

Ясно е, че ние сме заклещени в рамките на нашия съвременен живот. Но ако се прибирате у дома напълно изморени и видите, че все пак са ви останали малко сили, посветете ги на децата. Прочетете с тях едно малко молитвено правило, а след това им разкажете приказка или им прочетете нещо от някоя книга. А съкратеното молитвено правило запълнете с Иисусовата молитва по пътя.

„Така или иначе имаме свободно време”

прот. Игор Гагарин, свещеник при храм „Св. Йоан Предтеча”, село Ивановское:

Ако човек работи, той все пак има почивни дни. И тези почивни дни трябва да се различават от почивните дни през останалото време на годината. По-малко развлечения, повече четене, повече молитви. Разбира се, и по-често посещение на храма. Аз въобще не вярвам, че има такава работа, при която съвсем да не остава свободно време. И начинът, по който го запълваме през поста, трябва да се отличава от обичайното прекарване на почивката.

Освен това са възможни най-различни упражнения, които не изискват някаква допълнителна заетост. Един мой познат, известен мърморко, някак си твърдо реши да не упреква в нищо при никакви обстоятелства никого, нито жена си, нито децата си, нито подчинените си на работа. Дори ако те напълно заслужават упреци. В първия ден на работа разбрал, че не може да се справи съвсем без това. Понякога просто го изисква изпълнението на задачите. Тогава решил да си записва всеки упрек и в свободното си време да го „отработва” с поклони. Резултатът бил съвсем нелош. Така или иначе имало упреци, но само в някои редки случаи.

Всички ние знаем наизуст няколко кратки молитви. Да се научим да си ги казваме, когато отиваме някъде, или чакаме някого, да запълним с тях тези кратки паузи, които неизбежно възникват при всяка заетост. Ето, например, ако човек пуши, в течение на деня той нееднократно намира минути, в които да „запали”, колкото и напрегната да е работата му. Нима ще бъдем по-лоши пушачи, ако можем да си откраднем няколко минути, за да си казваме „Отче наш” или „Богородице Дево, радвай се”, или да прочетем  няколко стиха от Евангелието?!

С храната е по-сложно. Понякога хората ги хранят на работното място и съвсем не им дават това, което трябва да се яде през поста. Тук всеки сам търси изход. Някой си взима само гарнитурата, а котлета дава на непостещия си приятел. Друг си носи храна от дома. Разбира се, всичко това не е просто. Добре, но защо по време на пости всичко трябва да бъде просто? Най-лесно е да решиш: „каквото ми дадат, това и ще ям“. Никой няма да те осъди за това. Но колко радостно става на душата, когато все пак й се удаде да не наруши поста и да направи това по възможност тайно от околните. Ясно е, че постът не е само храна, но пък и не бива да считаме въпросът за това какво ще ядем като второстепенен. Всички сме чували, че главното е „да не се ядат хора”. Това е вярно. Но това не означава, че ако ти не „ядеш” своите ближни, не ги „изяждаш с упреци”, не ги „гризеш” и т.н., то може с чиста съвест да ядеш всичко останало.

„Пречи не трудът, а празнотата”

йеромонах Макарий Маркиш

Не е нужно свободно време, за да се пости. Познавам много хора, които не работят, не защото не могат да си намерят работа, а защото са материално обезпечени и не се стремят да се трудят, и при все това прекарват времето си в безсмислена суета. Винаги може да се планира работата така, че да не вреди. Разбира се, ако става въпрос за честен труд, а не за работа в казина, нощни клубове и други места, където се вършат различни безобразия. Такава богомерзка работа трябва да се напусне на момента.

Но да се говори, че работата сама по себе си пречи на духовния живот, на поста, е нелепо. Преп. Макарий Велики сравнява християнина с гребец, който гребе с две гребла. Тези гребла са молитвата и работата. Забележителен образ! Опитайте да гребете само с едно гребло в лодка за две гребла – далеко ли ще отплавате? Така е и в духовния живот. Трудът може само да помага. Пречи празнотата.

източник: pravmir.ru, превод: Мартин Димитров

Реклама