Тези възторжени думи на псалмопевеца св. пророк и цар Давид са израз на възхищението на древния човек, изправен пред необозримото величие, красота и целесъобразност на вселената. Тази възхита се споделя от всички непредубедени наблюдатели – учени, философи и поети. Нещо повече. Колкото по-дълбоко науката прониква в тайните на вселената, толкова по-убедително се налага изводът, че тя, вселената, не е плод на някаква сляпа случайност; че животът на земята не е възникнал чрез комбинация от неживи молекули, попаднали (случайно) при подходящи условия и пр., а че всичко е чудно и хармонично творение на един абсолютен Разум.
Твърде интересни са заключенията на учените, които работят по програмата СЕТИ. Вече няколко десетилетия те „подслушват” Космоса със свръхмощна апаратура и търсят друга цивилизация, а също така искат да открият и как се е развил животът на земята. Констатациите им са следните: сложни и интелигентни извънземни организми или изобщо няма, или са изключителна рядкост; ако въобще има живот в Космоса, то той е на нивото на примитивни микроорганизми. Причина за уникалността на човека е самата планета, която според стандартите на вселената е нещо като свръх-луксозно и идеално разположено имение. Бог безспорно е създал едно специално място със специални условия, за да можем да съществуваме ние и да има живот на Земята. Нашето слънце е стабилна звезда без мощни изригвания на радиация, които биха унищожили всеки по-напреднал живот. Огромната планета Юпитер със своята мощна гравитация „всмуква” към себе си летящите към земята астероиди. А благодарение на балансиращата роля на Луната, Земята се движи по умерена орбита, което гарантира спокоен и постоянен климат. Това спокойствие, продължило над четири милиарда години, осигурява и гарантира живота въобще, както и нашето съществуване на Земята.
Ако оставим макрокосмоса и се вгледаме в себе си, ще открием с не по-малко удивление, че човекът също е една малка вселена, пълна с чудеса и тайни. Колко способности, колко качества и дарби ни е дал Бог! (За много от тях и за размера им ние дори не подозираме, защото не сме се потрудили да ги разкрием и развием). И всичко това, както и цялата вселена, Бог е сътворил и ни е дал за добро – да го изучаваме, да го владеем, да го стопанисваме, да го ползваме и поддържаме. Нищо излязло от Божиите ръце не е и не може да бъде лошо или зло. Сътворявайки ни, Той ни е отрупал с блага, създал ни е прекрасни условия да живеем щастливо, да се трудим с радост и да се усъвършенстваме. Бог ни е дал всичко за благоупотреба. Но ние, поради своята увредена от греха природа, го използваме по-често за злоупотреба. Впрочем, позната ли ви е думата благоупотреба, благоупотребявам? Фактът, че тя е почти забравена и напълно изчезнала от нашия речник, е достатъчно красноречив. Малцина са тези, които благоупотребяват с личните си и природни Божии дарби и дадености. Почти всички злоупотребяваме почти с всичко.
Удивително и направо невероятно е, но ние, хората, наистина злоупотребяваме с всичко. Злоупотребяваме с дарбите и качествата си, злоупотребяваме с младостта и силата си, със зрелостта и опита си, с разума и сетивата си. Злоупотребяваме буквално с всичко, което е в нас и около нас.
Да вземем за пример зрението – това безценно благо, дадено ни от Бога не само да гледаме, но и да виждаме. Но колцина от нас наистина виждат? Те гледат слънцето, звездите и небесната шир, но не виждат техния Творец; съзерцават и се любуват на земните красоти и блага, но те за тях са само средства за греховни наслади и източник на богатства; гледат своите ближни, техните нужди и страдания, но не виждат в тях Божия образ, не виждат своите братя и сестри, а ги презират и ги смятат за свои врагове и роби, които са длъжни да им служат. Такива хора виждат само широкия и гладък път на земното благополучие и радост, а не могат да съзрат пътя към царството Божие. За такива хора казваме, че са физически зрящи, ала духовно слепи. Те са изгубили (а някои изобщо не са го придобивали) чрез непрекъсната злоупотреба с телесните си очи своето духовно зрение и са истински духовни слепци.
Фарисеите, книжниците и еврейските първенци са свидетели и очевидци на делата и чудесата Христови. Но какво видяха те? Видяха ли в Негово лице Божия Син и очакван месия? Съвсем не. Те видяха един богохулник, Който с бесовска сила върши всичките си изцеления! Какъв крещящ пример за злоупотреба със зрението. Поради духовната си слепота с това скъпоценно благо – физическото зрение -те злоупотребиха за своя погибел.
А Вартимей, слепецът от днешното евангелско четиво, Бог изцерява? И отново дарява с телесно зрение. Защо? Единствено поради вярата му. Тя е тази сила, този феномен, който определя отношението ни към Бога и на Бога към нас, човеците. Вярата е това чудно средство, което отваря духовните ни очи и ни помага не само да гледаме, но и да виждаме с телесните. Чрез вяра ние се предпазваме от злоупотреба с всички блага, с които Бог ни е дарил – и тези, които е вложил в самите нас, и тези, които са в заобикалящия ни свят.
Нека, като истински християни, ги благоупотребяваме – за наша радост и благоденствие, за богоуподобяване и спасение. А да ги благоупотребим, това значи да ги използваме за това, за което са предназначени. Природните ресурси – за добро стопанисване и правилно ползване; собствените си способности – за общо благо, а не само за лично обогатяване. Така ще изградим един свят с по-малко егоизъм и неправди, свят не на злоупотреби, а на благоупотреби.
Свят, който ще хармонира възможно най-пълно с великия и дивен Божи замисъл.
1 декември 2002* – Произнесена в храм „Света Троица”, източник: alashkov.wordpress.com
Храм Свети цар Борис 