Александър Теодореску е роден на 22 декември 1896 г. в семейството на адвокат. След като започнал да работи като журналист си избрал псевдонима Санду Тудор. По-късно станал монах, а след това и великосхимник с името Даниил.

Бил участник в Първата световна война, по-късно следвал теология, философия и изкуство, но не получил диплома. Наред с това бил и пробен пилот на самолети, учител, поет, журналист. През 1929 г., след като прочел статия от една френска журналистка, която твърдяла, че е посетила Света гора, решил и той самият да посети Атон и да напише журналистическа статия за това.

Отец Роман Брага по-късно си спомня, какво му е казал отец Даниил: почнал на Света гора да прави поклони, за да не се различава от останалите поклоници, но след това нещо тайнствено се случило в него, което го променяло стъпка по стъпка. Вместо няколко дни, той останал на Света гора осем месеца.

Когато се върнал в Румъния написал статия във вестника си. Заради левите си политически убеждения бил затворен през 1942 г. и освободен през 1944 г. След една самолетна катастрофа, в която оживял по чудо, разпродал всичко, което притежавал и решил да се замонаши. Приели го в братството на манастира Антим в Букурещ през 1945 г. Там основал група под името Rugul Aprins (Горяща къпина). Ставало дума за група, която се събирала и практикувала умната молитва. Заради това бил затворен за три години от комунистите. През 1952 г. го освободили и станал йеромонах, а след това йеросхимонах. В крайна сметка се оттеглил в скита Рарау на Карпатите.

Отново е заловен през 1958 г. и осъден на 25 години затвор заради „заговор срещу обществения ред чрез публични изяви и писания за неприятелите на режима“. Всъщност всички тези писания били откъси от Светите отци.

Не се знае кога точно е починал отец Даниил. За последен път бил видян през 1960 г., сериозно болен в затвора Аиуд. В смъртния му акт пише, че се е упокоил на 17 ноември 1962 г. след мозъчен кръвоизлив.

Отец Роман Брага, който също бил член на групата Горяща къпина, твърди, че „отец Даниил умрял в Зарки (затворническо поделение с екстремни условия) при Аиуд след прекарани четири години в мъчения и побой, като един от малцината затворници, които в течение на целия си период на наказанието носели вериги“.

Искам също така да представя и следната история.

Отец Августин от манастира Аиуд ни посочва едно важно свидетелство за светостта на този, когото трябва да наричаме Даниил Изповедник:

„Една зима отец Даниил беше пратен в затворническо помещение наречено „бялата килия“, т.е. „хладилника“, където температурата е минус 30 градуса. Това беше килия без прозорци, навсякъде нечистотия и урина, защото тука пращаха тези, които трябваше да умрат. На практика били осъдени на смърт от студ. Имали малко дрехи и ги държали на малко храна преди влизането в килията, както и след влизането в нея.

И така, в нея вкарали стареца заедно с лекаря, неговият много добър приятел. След като тримата охранители ги завели в килията, отец Даниил веднага скочил по корем, като разпрострял ръце и се прекръстил, така че се гмурнал по лице в цялата нечистотия и рекъл на доктора: „Легни върху мен!“ Докторът легнал по гръб върху стареца, като двамата образували знака на Светия Кръст. Тогава старецът му казал: „Докторе, не казвай нищо друго освен: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“.

По-късно докторът казвал, че когато отец Даниил започнал да се моли, една ослепителна светлина осветила килията и от този момент той изгубил чувство за време.

По някое време няколко стражари влезли в килията. Като ги повдигнали разбрали, че двамата преживяли осем дена без вода, без храна, без сън и без нещо за обличане на минус 30 градуса.

Когато мъчителите влезнали в килията и се допряли до отец Даниил, той бил по-топъл, отколкото когато го вкарали в нея, и всичко около него се топяло“.

превод: Мартин Димитров

(Откъс от документален филм на Рафаел Удрище, Румънска телевизия, 11 октомври 2008 г., превел на македонски: свещ. Яни Мулев, източник: crkvaveles.wordpress.com)