Веднъж един епископ падна в голям грях. На следващия ден беше голям празник и той трябваше да служи литургия в една църква, която честваше този празник, като там се събираше целият град.

Веднага щом влезе в църквата, епископът се качи на амвона и пред множеството народ откри своя грях, извади омофора – символа на архиерейството, подаде го на дякона си и с голямо съкрушение, на висок глас, за да го чуят всички, каза:

„След като паднах в такъв грях, не мога повече да бъда ваш епископ. Изберете си някой друг да ви води, да ви служи, да ви изповядва.“

И почна да слиза от амвона, за да си замине. Но народът, който толкова много го обичаше, го спря.

„Остани си на мястото и нека твоят грях да бъде върху нас“, – му викнаха всички в един глас. „Ние искаме теб за пастир и наш епископ“.

Тогава епископът, трогнат от любовта на народа, се изкачи пак на амвона и извика:

„Ако искате да остана на мястото, за което съм недостоен, ще направите всичко, което ви кажа“.

„Ще направим всичко, което ни кажеш“, – съгласиха се всички заедно. „Стига само да останеш“.

„Затворете всички врати и оставете отворена само малката вратичка. Аз ще отида и ще легна пред тази вратичка. От там всички ще излизате и минавайки, ще стъпвате върху мен като казвате: Бог да ти прости. Тогава ще остана“:

За да не изгубят своя епископ, християните го послушаха. Един подир друг излизайки, стъпваха върху него. Когато излезе и последният, се чу глас от небето, който каза:

„Заради неговото голямо покаяние и смирение, грехът му е простен“.

Из Патерика, източник: crkvaveles.wordpress.com, превод: Мартин Димитров

Реклама