Грях ли е глупостта?

Откъс от интервю с проф. д-р Алексей Осипов:

– Грях ли е глупостта?

– От християнска гледна точка спасението на човека не зависи от неговия характер, но от начина, по който го използва. Заради това, едно нещо е глупостта като природна ограниченост на ума, с която човек се ражда, а съвсем друго нещо е глупостта, за която е виновен самият човек.

Раждат се различни хора. Раждат се гении и съвсем прости. Между светците виждаме най-мъдрия светия – Василий Велики и преподобния Павел Препрости. Но съвсем друго нещо е, когато човекът напълно живее според страстите и вследствие на това придобива глупостта в живота си.

Да речем, седя си на масата, като разбирам, че е неправилно да преяждам. Пълният корем прави човека глух за учене, а още по-глух за молитва. Моята алчност парализира духовния ми живот. Дали върша глупост? Разбира се. По-лоша глупост от това е пиянството. А най-страшната глупост е може би цялостното потопяване в „мирската суета“, която не оставя човека нито минута да се замисли над своята душа, за смисъла на живота, за Бога и молитвата. Суетата може до там да оглупи човека, че да го блокира за най-важното – духовния живот. Това вече е пълният смисъл на думите „греховна глупост“, защото човекът сам си е виновен за нея.

Между другото и теолозите вършат този грях, когато забравят защо дойде Христос, защо основа Църквата Си и следователно коя единствената цел на богословието. Нима неговата цел не е да води верните по пътя на спасението, да им покаже белезите на неговата истинност, да им покаже необходимите средства за спасение и опасностите, които стоят на този път? Теологията прерасна в такава грандиозна наука, където тези въпроси дефакто изцяло се удавиха в океана на мъртвата схоластика. През 16 век по повод на това Еразъм Ротердамски в неговата известна „Възхвала на глупостта“ пише: „Те си въобразяват, че Вселенската църква ше рухне, ако не я подпират с колоните на своите заключения и силогизми“. Еразъм говори за католическата теология. Но това е теологията, от която се е родила и училищната православна теология.

– А как да оценим ситуациите, когато заради това кой как се кръсти, с два или три пръста, кой в каква посока прави лития, от изток на запад или от запад на изток, кой колко пъти казва „алилуя“, два или три пъти и такива подобни неща, християните се намразват помежду си, гонят се, убиват се и т.н.? Нима това не е глупост, заради която те ще отговарят пред Бога?

– Съществува мнение, че в Църквата има много необразовани и глупави хора, просто неуки, които не се стремят, нито пък искат да размишляват.

Само че такива хора има във всички слоеве на обществото. Тях ги има и в Църквата, и вън от нея. Както умни хора има и тук, и там – забележете например колко от най-известните личности в науката, изкуството, литературата, музиката, педагогиката, колко пълководци, философи, политици, както на Запад, така и на Изток са били искрени християни.

Само заради открита вражда към Църквата или от пълно невежество може да се каже, че Църквата е събрание на необразовани, глупави и неуки хора, които не искат да се замислят за нищо.

Достоевски пише, че неговото „Осанна“ е преминало през кризисни моменти на съмнение. Имало е и още много хора, чието „Oсанна“ е преминало през бурята на съмненията. Истина е това, че този тип хора в сравнение с общия брой на вярващите не е много голям. Но нима е голям броят на онези, които с вътрешно страдание в търсене на истината накрая са стигнали до неверие? Сигурен съм, че е нищожно малък.

източник: agapi.mk , превод: Мартин Димитров