Преобразяването на природата и времето в тайнствата

Общата основа на всички свети тайнства е в това, че те проя­вяват бъдещото съществуване на Църквата чрез елементите, които получават от природата и историята. В тях се използват различ­ни елементи от природата: в Кръщението — вода, в Евхаристията— хляб и вино, в тайнството Елеосвещение — елей, и т. н. Тези елементи в тайнствата се преобразяват по такъв начин, че чрез тях се проявява бъдещото съществуване на света. В светата Евхаристия хлябът и виното стават Тяло и Кръв Христови, т. е. стават Христос, а елеят заедно с различните аромати стават миро, с което се преда­ва благодатната и освещаваща сила на Светия Дух.

Преобразяването на времето

Светите тайнства се извършват в определено време: ден, нощ, неделя, събота и т. н. Времето като важна характеристика на човеш­кото битие не се губи в светотайнствения живот на Църквата, то няма да престане да съществува и в Царството Небесно. Времето обаче получава нов смисъл в светите тайнства на Църквата. И както ще бъде във вечността, така и в Евхаристията като всетайнство (всеобхватно тайнство) на Църквата чрез силата на Светия Дух времето става нещо, което съединява, а не нещо, което разделя. В литургичното време, което иконизира и възвестява Осмия ден на невечерното Небесно Царство, се осъществява присъствието и единството на всички светци, на всички ангели и на всички верни в Господ Христос, осъществява се следователно Църквата като икона на Бъдещия век.

Във всички свети тайнства се отразява животът на Църквата и на нейните верни. Тайнствата се извършват с благоволението на Отца, с присъствието на Христос, Който е извършител на тайнства­та, и с благодатното действие на Светия Дух. Според учението на св. Николай Кавасила светите тайнства действат посредством мо­литвата[1]. Според него това важи особено за светата Евхаристия, която не е само първото и най-важно тайнство на Църквата, но е и последното от всички свети тайнства, защото по-нататък не може д нищо да се постигне, нито пък нещо да се придаде[2].