Автор: проф. д-р Здравко Пено
Господ Христос като Свещеник навеки по чина Мелхиседеков (Евр. 5:6) е извор на свещенството и „от Него чрез Неговите приемници благодатта се излива и се пренася върху нас“[1]. Благодатта на свещенството се получава в Божествената литургия, в която се достига мистичното отъждествяванена свещеника и Христос. Свещеникът става Божий служител по образа на Христос и получава тази възможност от Божията благодат чрез чина на хиротонията (ръкоположението). Това е причината, поради която тайнството Свещенство не е и никога не може да бъде отделено от Евхаристията.
За съжаление с времето почти всички останали тайнства при различни обстоятелства са били отделени от Евхаристията. Църквата обаче не може да изпълни своето предназначение, ако пренебрегне или изгуби връзката между Евхаристията и останалите тайнства. Ранната Църква със сигурност е имала това съзнание, което се вижда от свидетелствата от апостолския период, въз основа на които знаем, че Кръщението, Миропомазанието и Евхаристията са смятани за едно неразделно тайнство. Известно е, че след Кръщението апостолите са възлагали ръце върху новокръстените, след което се е извършвало преломяването на хляба и причастяването на новопросветлените (новокръстените).
[1] Св. Симеон Солунски, За светото тайнство на светото Миро, 78, PG 1555, 252 С.
Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3.