Автор: проф. д-р Здравко Пено

Животът на Господ Христос непрестанно присъства в Църк­вата, а Църквата, по думите на св. Николай Кавасила, присъства в тайнствата, и то така, както присъстват членовете (телата) в сърце­то, или както клоните присъстват в корена, или както пръчките — в лозата[1].

В западното богословие се е установило погрешното мнение, че тайнствата са установени едва след падението на Адам, като че ли първите хора в рая не са живели светотайнствен живот. Спо­ред това разбиране човекът не е имал нужда от светите тайнства в състоянието на „първоначална невинност“ и те са му били необхо­дими, едва след като той съгрешил и му потрябвали лекарства за избавяне от греха[2].

Светите Тайнства — Тайна Христова

В православното Предание светите тайнства се разбират като откриване на крайната цел на съществуването на света, създаден и даруван на човека, който трябва да го доведе до Бога, за да станат и човекът, и светът участници в нетварния живот на Света Троица. Светът е имал светотайнствено предназначение от самото начало на сътворението и е можел да го осъществи само в общение с Бога. Светът е изпълнил окончателно това назначение в Господ Христос и затова тайната на спасението на света се нарича Тайна Христова. Това е тайната на вечната Божия воля, която се осъществява в пъл­нота чрез Христовото Въплъщение заради нашето спасение: Слово­то стана плът, и живя между нас (Йоан. 1:14).

Първата Църква е познавала само Христовата тайна (Еф. 3:4; срв. Кол. 4:3), която се е осъществявала в Евхаристията и е прежи­вявала Господ Христос като Началник на спасението. Господ Хрис­тос, по думите на св. Йоан Златоуст, извършва тайната на нашето спасение едновременно и като Свещеник, и като жертва, „но жер­тва по тяло, а Свещеник по дух“[3] — като „Онзи, Който жертва и Който се жертва, и като Онзи, Който принася и приема“, както се казва в молитвата на Херувимската песен.

Светите тайнства като продължение на тайната на Хрис­товото присъствие на земята имат две важни характеристики: те са икони на Бъдещия век и винаги се извършват в общността — в Църквата. В светите тайнства верните предвкусват Божието царс­тво, което е дошло и което идва, макар и все още да не е в пълно­та. Светотайнственият живот в Църквата възвестява победата над смъртта, т. е. Възкресението, което ще бъде общо за всички хора.


[1] Св. Николай Кавасила, Тълкувание на Божествената литургия, 38, PG 150, 452 CD.

[2] Шмеман, Ал. Евхаристиjа као Света Tajнa Царства Божиjег // Ο Литургjи. Београд, 225.

[3] Св. Йоан Златоуст, Беседа за Кръста и разбойника, 1, 1, PG 49, 400.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3. 

Реклами