Автор: проф. д-р Здравко Пено

Особено значение за християнския живот в Църквата има све­тото тайнство Покаяние. Когато говори за това тайнство, св. Марк Подвижник казва, че „нашият Господ Иисус Христос, Божията Си­ла и Божията Премъдрост, промисляйки за спасението на всички, богоподобаващо, както само Той знае, е поставил с различни дог­мати (наредби) закона на свободата и е определил, както е потреб­но, една цел за всички, казвайки: „Покайте се„. Можем да разбе­рем, че цялото разнообразие на Неговите заповеди се свежда до една: до покаянието“[1].

По думите на отец Георгий Флоровски в това тайнство се про­явява духовното ръководство от страна на духовника и, от друга страна, присъства особеният чин на изповедта и опрощението. Според св. Максим Изповедник причината за извършването на изповедта е двояка: или се извършва заради благодарението за приемане на даровете, или заради контрола и изпитването на зли­те дела. И едното, и другото раждат смирение, „защото еднакво се смиряват и този, който благодари за благата, и онзи, който бива изпитван за съгрешенията. Първият, защото смята, че е недостоен за благата, които са му дадени, а вторият, защото моли за опроща­ване на своите съгрешения“[2].

Изповедта предполага изпитването на всички дела, които някой върши и за които съвестта (другият, или ближният) го обвинява, а след това — покаянието (промяната на ума) и съсредоточа­ването на своя живот в Христос. Това свето тайнство не е обвързано с условие за участие в Евхаристията, но неговата важност се вижда от думите на разрешителната молитва: Приеми го и го присъедини към светата Църква чрез нашия Господ Иисус Христос. В Църквата, т. е. в Евхаристията като икона на Бъдещия век, всички, които се каят, могат да станат участници в новия живот и в Бъдещото Бо­жие царство.

[1] Св. Марк Пустинник, За покаянието, PG 65, 965.

[2] Св. Максим Изповедник, Различни глави, 3, 63, ΕΠΕ 1995,15 Δ’, 170.

Из „Основи на православната вяра (Катихизис)“, Пено, проф. д-р Здравко М., превод от сръбски: д-р Свилен Тутеков, изд. „Синтагма“, Велико Търново, 2008 г., ISBN 978-954-92106-1-3.