Автор: архим. Андреас Конанос

Когато сърцето ти гори от Христовата любов, изкушението не може да те докосне, защото и то ще се стопи, ще изчезне и ще почувства, че душата, която сега тръгва да докосне, е възпламенена от божествена любов. Когато дяволът идва да те намери и ти постоянно казваш в тебе – постоянно обаче – „Иисусе, обичам Те! Христе мой! Боже мой! Избавителю мой! Иисусе мой!“ Възможно ли е някой, който цял ден казва: „Иисусе мой, обичам Те! Христе мой, помилуй ме!“ – възможно ли е в душата му да влезе изкушение? Ама откъде да влезе? Откъде да влезе, кажи ми? След като душата ти  е обградена от Иисусовата молитва, изкушението не може да влезе. Изкушението влиза, когато види отворен прозорец, когато види хладна душа, так!, влиза в мраза,  дяволът не понася топлината на молитвата, топлината на божествената любов, на обичта. Прави това нещо, казвай – „Иисусе мой! Христе мой! Избавителю мой!“.

Един човек ми каза:

– Съгреших!

Попитах го:

– Моли ли се?

– Ама как да се моля, след като съгреших?!

– Бре, детето ми, два гряха си направил сега!  Първо, съгрешил си, и второ, след греха си се отдалечил от Христос. Съгрешил си, човек си, върни се при Христос, същата вечер, в същия миг е трябвало да кажеш – „Христе мой, пак Те обичам!“. Да се пръсне дяволът, но не се занимавай с дявола, а кажи: „Христе Мой!“ и се върни се при Него.

Това е, което Адам и Ева не са направили – съгрешили, каквото съгрешили. Добре. Хора са, увлекли се, съгрешили. Хайде да отидат да кажат – „Господи мой, леле, Христе мой, Боже мой, Света Троице, как Ви оставихме?! Прости ни!“. И Господ щеше да ги прегърне и да каже – „Елате, деца Мои! Още не сте тръгнали и правите грешки, но след като се каете, елате да ви простя!“. А те започнали оправдания, забравили Бога и започнали да се занимават „Кой? Защо? Ти си виновен, този е виновен, дяволът е виновен!“. Докато трябвало да кажат – „Господи мой! Цялото грехопадение стана, защото загубихме топлината на любовта към Тебе. Забравихме Теб и грехът влезе в нас, увеличи се, придоби тежест, защото загубихме Теб.“

Не се занимавай с греха, а се отдай на Господа, на молитвата. Разбираш ли това? Подвизавай се, отново, съгрешаваш хиляди пъти на ден, постоянно  трябва да молиш Христос, постоянно. Не се отчайвай! „Христе мой, обичам Те, съгрешавам, но Тебе търся! Христе мой, падам, но ще извикам Твоето име. Страстен съм, но се свличам в Твоите нозе. В калта съм, но нещо се подава от калта, вдигам ръката си, търся помощ и казвам – Господи мой, помилуй ме! И пак съм в калта, но ще извикам Твоето име.“ Това не са несвързани неща, а борба, усилие, смирение, това смирява.  Защото казваш, нещо в тебе ти казва – „Aма какво ще стане накрая, не издържам вече!„, това нещо обаче е смирение. Другото е егоизъм, да искаш да казваш – „Aз искам да съм напълно съвършен, безупречен, безгрешен!“ Дано да станеш. Който обича, казва св. ев. Йоан в посланието си, който обича, не греши, защото обича Господа и става безгрешен като Господа. Сподоби ни, Господи, през този ден, нощ, вечер, живот да се запазим без грях – значи можеш да бъдеш безгрешен, но не насила – (тоест да казваш): „Няма да съгреша!“. Така не можеш. Когато обичаш Господа, тогава нищо друго не те тегли, а само Господ, и се чувстваш много щастлив, животът ти се изпълва с радост, щастие, ликуване, смисъл, много хубави неща.

Когато възлюбиш Христос, всичко останало в живота ти ще бъде по друг начин и когато вложиш Христос в живота си, ще бъдеш някак по друг начин, ще бъдеш човек от друг порядък, ще имаш същото тегло, тяло, душа, но ще бъдеш по друг начин. Ще бъдеш както бил Христос след Възкресението. Същият, но и не същият и ще бъдеш като другите хора в твоя офис, но и по друг начин. Това не го разбираш сега, но ще го разбереш, ще ти го кажат някой един ден и ще го разбереш, ще ти кажат:

– Бре, детето ми, как така си такъв?

Ти ще кажеш:

– Как съм?

Е, ще ти кажат:

– Нещо имаш!

– Какво имам, бе, хора?

– Имаш мир.

– Къде го видя?

– Е, не знам, имаш  мир, говорим ти, не се гневиш. Другите се нервират, ти имаш мир, имаш спокойствие, имаш тишина, не роптаеш.

– Добре, за какво да роптая?

И няма да знаеш защо, а причината ще бъде, че Христос е в твоето сърце и така животът ти се променя. Ще чувстваш, че Бог те обича и това не е малко нещо, да чувстваш, че Господ те обича, че си обично дете на Бога, че съществува Някой, Който мисли за тебе през цялото време и животът ти има смисъл, има стойност, не си за отхвърляне, не си презрян, и презряна, в този момент, в който ти говоря, съществува Някой, Който те очаква, съществува Христос, за Който ти имаш много голяма стойност. Днес никой може да не ти говори и да си сам в твоята самота, но съществува Христос, Който те обича и има много голямо място за тебе в Неговото сърце; Той би дошъл само теб да докосне, да ти говори, да яде с Тебе, да ходи, да чуе твоите проблеми, Той би дошъл само за тебе; ако Господ дойдеше на земята, Той нямаше да дойде да намери само някой, който е свещеник, архиепископ или  патриарх, а за всички нас, както и за теб – простодушния, незначимия, неизвестния, самотния.

превод: Константин Константинов

Реклами