На Света Гора дойде един младеж 16-17-годишен и обикаляше по манастирите. Това беше Йоргакис. От тригодишна възраст родителите му го дали в един будистки манастир в Тибет. Напреднал много в йога, станал съвършен магьосник, можеше да повика който си поиска демон. Носеше черен колан и владееше карате до съвършенство.

Със силата на сатаната правеше демонстрации, които впечатляваха хората. С ръката си удряше големи камъни и те се трошаха като орехи. Можеше да чете затворени книги. В дланта си чупеше лешници, черупките падаха долу, а ядките оставаха залепени за дланта му.

Някои монаси довели Йоргакис при Стареца (Паисий – бел. ред.), за да му помогне. Той попитал Стареца какви сили притежава и какво може да прави. Отговорил му, че сам той не притежава никаква сила и че всичката сила е на Бога.

Йоргакис, искайки да демонстрира силата си, съсредоточил погледа си върху един голям камък, който бил на известно разстояние и камъкът станал на парченца. Тогава Старецът прекръстил един малък камък и му казал да счупи и него. Онзи се съсредоточил, направил магическите си действия, но не успял да го счупи.

Тогава започнал да трепери и сатанинските сили, които си мислел, че контролира, не можейки да счупят камъка, се обърнали срещу него и го изхвърлили на другия край на дерето. Старецът го прибрал в окаяно състояние.

“Друг път”, разказва Старецът, “докато разговаряхме, внезапно стана, хвана ръцете ми и ги изви назад. Каза ми: “Ако може, нека дойде Хаджи ефенди да те освободи”. Почувствах това като хула. Разклатих ей тъй леко ръцете си и той изхвърча отсреща. После, за да ми отмъсти, скочи високо и се опита да ме удари с крака си, но кракът му спря близо до лицето ми, като да беше срещнал невидима преграда! Бог ме опази.

През нощта го задържах при мен и спа в килията ми. Демоните го влачеха до дерето и го биеха за неуспеха му. На сутринта в ужасно състояние, изранен, целият в тръни и кал, призна: “Сатаната ме наби, защото не можах да те победя”.

Старецът убедил Йоргакис да му донесе магическите си книги и ги изгорил.

Приел го за известно време при себе си и му помагал дотогава, докато онзи го слушал. Постарал се да узнае дали е кръстен и дори научил в коя църква е кръстен. Йоргакис, разтърсен от силата и благодатта на Стареца, пожелал да стане монах, но не могъл.

Старецът използваше случая с Йоргакис, за да докаже колко голяма е заблудата на тия, които считат, че всички религии са еднакви, че всички вярват в един и същ Бог, и че тибетските монаси не се различават от православните.

Из „Животът на Стареца Паисий Светогорец”, йеромонах Исаак Ливански, http://sveta-gora-zograph.com