У човека има различни видове страх:

“Ще направя нещо, което другият не иска и той ще ме накаже, ще ми навреди..” (например ученикът в училище)

“Тъй като много обичам този човек, не искам да го наскърбя”. (това е страхът на детето за неговата майка)

“Ако направя това, ще загубя авторитета си, изгодите, които мога да имам от еди-кой си.”

Затова страхът е основа на много беди в характера ни. Прави те притворен, лъжец, двуличен. Често пъти от този низък страх изневеряваме напълно на характера си с това непрестанно “какво ще кажат хората” и така предаваме Любовта на Бога, за да се харесаме на човеците.

Но кои са тези хора, кой е този свят? Това ли са вашите съмишленици? Искате да бъдете като тях ли? Ако честно запитаме себе си, отговорът ще бъде НЕ. Тогава защо предавате Божията Любов и Божията Истина заради света?

Бог казва: Познайте истината и тя ще ви освободи (Йоан 9, 32)

Първата страст е страхът…

Но достатъчно говорихме за земния страх, заради който сме така неуверени. И при все това вярваме, че ще влезем в таксито и шофьорът няма внезапно да се побърка и да ни блъсне в някое дърво, че няма да получи удар и да загинем всички. Познавам един епископ, който по време на тежка катастрофа в пустинята, когато очите му се напълнили със стъкла, не се уплашил, но се помолил да бъде волята Божия за него… И лекарите бяха изумени от чудното му според тях възстановяване… Или пък виждате, как след самолетна катастрофа ще има 50 мъртви и само едно момиче ще се измъкне живо от развалините!

В този живот, в който само нашите тварни органи ни осведомяват за всичко, ако не приложим това, което казва Христос: Искайте и ще ви се даде, чукайте ще ви бъде отворено… (Мат. 7,7), няма да може да изкореним здраво вкоренения в нас страх. Страх от какво? От неизвестното, от невидимото, от това какво ни чака след смъртта. Защото човек от малък има чувството, че е паднал Ангел…

Бях на около 4 години, когато един ден попитах най-благочестивата си сестра, която винаги ми говореше за Бога:

– Вярно ли, че Той е навсякъде?

– Навсякъде е.

– Как така навсякъде? Ако вляза в една мъничка, мъничка стая и там ли ще бъде?

– Да.

– Ами ако като в приказките успея да стана толкова малка, че да се побирам в кибритена кутийка, Той и там ли ще бъде?

– И там.

Тогава се хвърлих в скута ѝ и се разплаках:

– Е, тогава…не мога да избягам!!!

Това е вкорененият страх на падналия човек. И идва Изкупителят, Който ти казва: “Не се страхувай, само ВЯРВАЙ” (Марк.5:36)

Затова ви казвам, че са ни нужни три неща. Първо Вяра, второ – Вяра, и трето – Вяра. Да ни удостои Господ никога да не кажем: Вярвам Господи, помогни на моето неверие… (Марк. 9:24)

Какво ни каза? – “Жено, голяма е вярата ти! Да ти бъде както желаеш” (Мат. 15:28)

Вярваш ли, че ще станеш добре? Вярвам… И се излекува в същия час. Вярваш ли, че ще прогледнеш? Вярвам… И се отвориха очите на слепия…

Когато поех към непознати страни, без да познавам никого и без никакви средства, кой ми даде сигурността, че няма да ме изгонят и няма да има къде да отида, че няма да се разболея, че няма да се наложи да прося?

Не. Християнинът никога не става просяк! Защото Бог не го оставя! Дава му насъщния чрез работата му, чрез усилията му или по какъвто и да е друг начин… И за петте години, които живях при всички климати на Индия – от минус 10 до плюс 40 градуса, нито веднъж не изкашлях, нито една дизентерия не изкарах от храната, която ядях…

Как може човек да не повярва, когато види всички тези чудеса? Но и как да ги види, ако първо не повярва?

Когато се молим и казваме: Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята, ако наистина вярваме, че ще стане, то ще стане. Не само за нас самите, но и за другите. Това да бъде молитвата ни. Не каквото аз искам за другия, защото мисля, че то е правилното… Само Бог знае кое е нужно на човека. Затова да казваме “Да бъде волята Ти за този или онзи”. Това да е молитвата ни.

Какво друго да кажем? Когато спазваме заповедите на Бога, Евангелието, което трябва да четем всеки ден, тогава ще открием Божията мъдрост направо в сърцата си. Не чрез философии, разсъждения и логика. И тогава ще сме толкова спокойни… Няма да имаме нужда от никаква друга книга или поучение, което носи отпечатъка на пишещия или говорещия. Господ дава различно вдъхновение на всеки, според това какво може да приеме и каква е целта на Бога за живота му.

Друг страх е страхът от смъртта.

“Ах, ще се разболея и къде ще отида… в коя болница … и какво ли ме чака там, могат да направят грешка … и ще ми искат пари, пари, пари… и когато те свършат, къде ще ида? Как да отида в чужбина, кадето единствено лекуват хората?”..

Нещастни хора! Не знаят ли, че Ръката на Бога води ръката на Лекаря? И че което трябва да преживеят, ще го преживеят! Най-големите успехи през живота си съм видяла при един незаслужаващ никакво доверие лекар! И когато попитах своя Ангел-пазител, защо става това и как Бог допуска при него всички тези неща, отговорът бе: “Бог помага на болния, който трябва да се излекува, а оставя ученият да даде отговор за постъпките си някой друг ден.”

Трупаме, трупаме, трупаме в банката… и започват страховете! Качва се доларът, пада франка! Ако ги загубим, какво ще правим? Ами ако стане война, къде ще отидем, какво ще правим? Само тялото ни да не пострада! Ах, да не го измъчим…

Дарувай ни християнски край на живота ни, безболезнен и мирен… Молим за това от страх. И от Кого искаме това? От Този, Чийто край бе в страдания и болки… Господ да ни прости!

Затова алфата и омегата, началото и краят е: Вярвам Господи. Обичам Те и ден и нощ се опитвам да спазвам Твоята първа Заповед. Всичко останало принадлежи Нему. Не на мене. Нито кога, нито къде, нито как.

Това казвах на моя Обичен и Той ми прати Своя пратеник да бъде до мен, така че чрез живота, който живея, да продължа своето не-грижене в Нозете на Христа, ден и нощ. Амин.

„Из аскеза на любовта“, превод: Златина Каравълчева, източник: Църковен вестник

Реклами